Legoland показва как Великобритания може да подобри производителността си

Дори и без друга голяма инвестиция Legoland може да извлече повече от обекта с повече работници. При скорошното ми посещение павилионите за сладолед бяха затворени през по-голямата част от горещия ден, а малките атракциони често не работеха, тъй като присъстваше само един член на персонала, който да наблюдава качването. Но не може да е лесно да се наеме сезонна работна сила, особено след като британските политици толкова силно наблягаха на ограниченията върху имиграцията.

Може ли Legoland да получи тласък на производителността от новите технологии? Може би. Най-очевидният пример е атракцията Небесен лъв, която добавя голям дигитален проектор към някои умело оформени физически ефекти (преобръщане, вибриране, пръски вода и струи горещ въздух), за да създаде илюзията за драматични спускания. Тя е надежден съперник на големите физически скоростни влакчета и вероятно ще бъде много по-лесна за освежаване след няколко години.

Legoland също се опитва да използва приложения за смартфони, за да организира по-ефективно както персонала, така и посетителите. Персоналът вече не наблюдава парка от настолни компютри в близкия офис; те могат да видят как вървят нещата в реално време на таблет. Посетителите пък могат да използват приложения, за да си купуват билети, да резервират атракциони или да намират по-къси опашки.

В крайна сметка обаче цялата тази изчислителна мощ изглежда толкова маргинална за растежа на производителността в Legoland, колкото е и в много други части на икономиката. Често е необходима радикална промяна, за да се отключат новите технологии.

Или може би мислим изцяло погрешно за производителността? В края на краищата е опростенческо да се измерва „продукцията“ на Legoland във вид на изразходвани паунди или дори предоставени атракции. Желаният резултат е забавен ден, помнен с приятно чувство, за възможно най-много хора.

Даян Койл, професор по публична политика в Кеймбридж, и Ленърд Накамура от клона на Федералния резерв във Филаделфия напоследък се застъпват за алтернативна мярка за икономическия прогрес, която се фокусира върху това как хората прекарват и се наслаждават на времето си. Тяхната гледна точка хвърля светлина върху размиването между работата и домашния живот. В случая с Legoland това предполага, че тъй като опашките в тематичните паркове са неизбежни, може би трябва да се направи повече, за да станат те приятни.

За щастие на тематичните паркове навсякъде, поведенческата наука ни казва, че дългата опашка за скоростно влакче ще бъде до голяма степен забравена; вместо това си спомняме вълнуващите моменти от возенето. За Legoland това е напълно задоволително. Просто е жалко, че „съсредоточаването върху добрите неща и напъхването на останалото в дупката на паметта“ сега изглежда централната точка от икономическата стратегия на Великобритания.