Legoland показва как Великобритания може да подобри производителността си

Малко части от британската икономика са толкова щателно наблюдавани от мен, подобно на Legoland, тематичният парк в близост до замъка Уиндзор край Лондон. Всеки юли месец със сина ми опитвахме удоволствието на Драконовското скоростно влакче и на Викингската река, издържахме на дългите опашки и през годините имахме достатъчно възможности да размишляваме на какво може да ни научи Legoland за икономическата продуктивност, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Производителността е едно от онези неща, които не можете да имате в твърде големи количества, като компетентни политици или приятно време, и което липсва на Обединеното кралство повече от останалите. Производителността на час е слаба в много страни след финансовата криза, но Великобритания стагнира повече от другите.

И така, как Обединеното кралство може да подобри производителността си? Не очаквах да намеря отговорите в Legoland, но се надявах, че посещението ще ми помогне да задам по-добри въпроси.

Първо, къде са тесните места? За Legoland основното ограничение е капацитетът на атракционите. Ако (хипотетично) 20 000 души си купят билети, за да прекарат деня в парка, но атракциите на Legoland могат да обслужат само 10 000 на час, тогава посетителите ще трябва да чакат един-два часа между всяка атракция. Това едва ли е устойчиво.

Най-очевидният начин за подобряване на капацитета е да се инвестира в нови атракции. Legoland прави това, но Хелън Бул, шефката на парка край Уиндзор, ми каза, че има цикъл при инвестициите: година или две с големи инвестиции са следвани от години с по-ниски капиталови разходи. Тъй като Legoland откри своята модна нова атракция Небесен лъв миналата година, това означава, че може да изчакаме известно време, преди да бъде построена следващата голяма такава.

Може ли британският бизнес да инвестира повече? Английската централна банка (АЦБ) определено мисли така; през 2017 г. тя установи, че компаниите в Обединеното кралство упорито се стремят към (и постигат) номинална възвръщаемост на капиталовите инвестиции от 12% въпреки факта, че цената на дълга спадна след финансовата криза от около 6% на 3%. Когато един бизнес може да заема при лихва от 3%, за да спечели 12%, на човек му остава само да се чуди какво му пречи да вземе заем и да инвестира малко повече.

Изследването на АЦБ обвинява пасивността, прекомерното избягване на риска след травмата от финансовата криза и най-вече несигурността. Когато фирмите нямат представа какво ги чака, те са склонни да изчакат и да видят, преди да инвестират сериозно. Последните няколко години на икономически сътресения и политическа несигурност не са помогнали.