Глобализация 2.0

Кризата промени същностно начина, по който функционират световните капиталови и кредитни пазари, тъй като засегна фактори извън обсега на капиталовите потоци, правилата и процедурите, които могат да се контролират целенасочено от регулаторите и бизнеса. Кризата засегна мисленето, доверието и цялостната нагласа на инвеститори и потребители към пазарите и икономиката в глобален план.

И докато пазарите по света все още са много чувствителни към развитията в други части на Земята, експерти забелязват процеси, които работят в посока, обратна на глобализацията.

Професорът по икономика в London Business School Ричард Портес нарича тези развития „Глобализация 2.0“, при която има редица фактори, сочещи за процес на „деглобализация“ в световната икономика. Своето становище той изложи по време на конференция, посветена на аутсорсинга и офшоринга, организирана в Лондон с медийното участие на Investor.bg.

По думите му „заразният“ ефект на кризата не е нов феномен и е бил засвидетелстван и по време на предишни световни кризи, започнали в дадени части на света, които след това са се разпространили и в други икономики.

Портес каза, че една от разликите с минали кризи е фактът, че тогава е нямало функциониращи глобални институции. Но въпреки че сега такива има, не е сигурно, че при всички ситуации те (ще) функционират достатъчно ефективно.

Той даде примери от близкото минало, когато МВФ не е помогнал да спре азиатската криза и не е направил нищо да предотврати фалита на Аржентина и Русия. От тогава насам няма подобни държавни фалити, но те не могат напълно да бъдат отхвърлени като възможност при сегашните условия, смята Ричард Портес.

Според него при тези условия настоящият процес на глобализация е много уязвим, като фактори за това са финансовата нестабилност, слабите международни институции и задълбочаване в неравномерното разпределение на световните блага.

Въпреки явните предимства на отворената икономика за глобалните пазари на стоки, услуги, капитали и труд той казва, че се забелязва обрат в нагласите и процесите и много хора все по-настойчиво говорят за „реални и въображаеми“ нежелани разходи от глобализацията. Много от тези разходи се дължат и на неефективни вътрешни политики в редица държави.

Един от аспектите на деглобализацията е драстичният спад в международната търговия, която се бе покачвала непрекъснато и с бързи темпове до началото на кризата. След това обаче станахме свидетели на едни от най-резките спадове в износа на редица страни от много време насам.

Наред с търговията капиталовите пазари, които бяха един от основните двигатели на глобализацията от 80-те години, отчетоха най-бързия спад в своята история.

Огромни пазари като САЩ са все още активни само защото има достатъчно вътрешни потребители, които все още купуват и инвестират, но „чужденците вече не се интересуват от САЩ“, каза той.

Много важен аспект на глобализацията, който също е изправен пред глобални промени, е пазарът на труда. Той е помагал за процеса глобализация още в края на 19-ти век, когато 2% от населението на света е мигрирало всяка година, каза Портес. Днес ефектите от този процес са видни на много пазари, които до голяма степен разчитат на чужда работна сила. Той даде пример с високотехнологичния сектор в САЩ, където 5,3 млн. служители са с мексикански произход, 850 хил. - с индийски и 750 хил. - с китайски. Великобритания също е зависима - от полските работници, сред които има и голям брой интелектуални и висококвалифицирани служители.

Глобализацията на пазара на труда обаче също е застрашена, тъй като с ръста на безработица на вътрешните пазари и глобалното забавяне на икономиката правителствата ще ограничат достъпа на работна ръка отвън.

Друго проявление на деглобализацията е репатрирането на капитали на емигранти и инвеститори на чужди пазари, което се наблюдава в редица държави, включително в САЩ.

Портес каза, че въпреки че все още не е настъпила, може да се очаква криза на долара, който все още е подкрепян от процеса на репатриране на финансови средства в САЩ. Въпреки това неговата позиция като глобална валута за държавни резерви „не е непоклатима“, а конкуренцията в това отношение от страна на еврото е сериозна.

Също така ролята на протекционизма в забавянето и преобръщането на процесите на глобализация ще бъде съществена. И въпреки че досега повече се говори за тези потенциални перспективи в сравнение с доказателствата, които съществуват на практика, в момента на световните пазари и икономика съществуват повече рискове отколкото възможности, коментира той.

Още от конференцията в Лондон:

Управление на промяната в организацията – фактори и процеси

Скритите рискове и негативи на аутсорсинга

Три сценария за развитието на световната икономика

Къде е България сред световните аутсорсинг дестинации?