По-малкото зло?

Когато президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пое ръководството на ЕК през 2014 г., той обеща да преразгледа политиката на разширяване и засега да не включва нови страни в ЕС. Само четири години по-късно Юнкер включва на обратна предавка: след турне през Западните Балкани в края на миналия месец той заяви, че всички страни имат своето място в ЕС. Макар и не веднага, но най-късно до 2025 г. това трябва да се случи.

С това Юнкер следва сърдечното желание на българското председателство на ЕС - но също така и алармиращите призиви, които предупреждават за нарастващото влияние на Русия или Китай на Балканите. Ако ЕС не поеме контрол над своя, допълнително увреден от войните на Балканите южен фланг, го заплашват несгоди, твърди българският политолог Иван Кръстев. Брюксел трябва да действа бързо, предупреждава той.

Но дали това е убедителен аргумент. Самият Кръстев предупреждава често и с радост за края на ЕС - а това можело да бъде предотвратено само с ново разширяване? Не, това просто ще влоши нещата. Чакането подхранва дълготрайните напрежения, вместо да ги успокоява. А присъединяването не е по-малкото зло, а ще създаде нови, по-големи проблеми.

Ето защо за Брюксел би било по-добре да не предлага пълноправно членство на страните от Западните Балкани, а да се стреми към обща търговска зона или привилегировано партньорство, казва Зоран Арбутина.

В свой коментар за Deutsche Welle той припомня опита от разширяването на ЕС, който показва, че желанието за реформи на кандидат-членовете е само формално. Нито Хърватия и Румъния, нито България и Унгария бяха готови за пълноправно членство, а след присъединяването си не отбелязват съществен напредък.

В хода на присъединителните преговори те промениха някои закони, както се изискваше от тях, и дори създадоха антикорупционни агенции. На практика обаче това не промени почти нищо: шуробаджанащината си остава дълбоко вкоренена традиция, корупцията е повсеместна, а демократичните структури функционират зле.

Според Арбутина ситуацията няма да е по-различна и с шестте страни от Западните Балкани. Ако сега някой им обещае, че в недалечно бъдеще те ще бъдат приети в ЕС, това само ще укрепи допълнително господстващите им елити - както вътрешнополитически, така и на международната сцена. Това ще ги закрепи още по-сигурно във властта без изгледи скоро да се окажат от нея.

Е, разсъжденията на Зоран Арбутина са разбираеми и представляват важна храна за размисъл.