Задава ли се синхронизирана глобална рецесия?

Промените в парадигмата са склонни да се случват бавно и след това всички наведнъж. Това е урокът, който си взех от последните пазарни сътресения. Както писах миналата седмица, изненадата е само, че сътресението не дойде по-рано, посочва Рана Форухар в материал за Financial Times.

Експертите може би свързват най-лошия спад на индекса Dow Jones за годината с последните инверсии на кривата на доходността в САЩ (исторически предшественик на рецесиите), но основните симптоми за болест в световната икономика са налице отдавна. Въпросът беше кога пазарите ще оставят настрана самодоволството, породено от десетилетието на ниски лихвени проценти и парична експанзия на централните банки, и ще приемат тази нова реалност.

Имайте предвид, че от януари 2018 г. във всяка голяма икономика, с изключение на Индия, се наблюдава влошаване на индексите на мениджърите по доставките. Тези индекси са един от най-добрите водещи индикатори за икономическите условия в производствения сектор, който определя цялостната икономическа дейност. Забавянето в еврозоната е драматично, особено на места като Италия и Германия, където икономиката сега официално се свива.

Както стратегът Луис-Винсънт Гейв от Gavekal посочи в бележка за инвеститорите, „отпечатъците на много виновници могат да бъдат открити“ в проблемите на производствения сектор - от автомобилостроенето, изправено пред структурни предизвикателства, през фиаското на Boeing 737 Max и неговото въздействие върху глобалните вериги за доставки, до липсата на нови големи продукти в технологичния сектор, ниските корпоративни инвестиции, слабия енергиен сектор и икономическото забавяне в Китай. Достатъчно е да настъпи един голям фалит по държавен дълг или каскада от корпоративни банкрути, за да видим пазара в свободно падане

Политиката, разбира се, не помогна. Но отново трябва да се каже, че нито едно от последните събития не беше много изненадващо. Вземете Аржентина, която претърпя 48-процентен пазарен спад в рамките на един ден през миналата седмица, след като на първичните президентски избори перонистката опозиция поведе. Въпросът е защо инвеститорите са толкова шокирани да открият, че страна, която фалира серийно, ще се люшне наляво.

Това повдига други въпроси. Какво може да се случи в Обединеното кралство, ако Джеръми Корбин поеме властта на избори преди или след Brexit без сделка? Какво бъдеще вещае бурната политика в Италия? Какво може да бъде въздействието на победа на Елизабет Уорън или Бърни Сандерс в предварителните президентски избори в САЩ? Както скорошна бележка на 13D Global Strategy and Research посочва, подобни събития „биха се вписали идеално в цикъла на трансформация от натрупването на  богатство към неговото разпределение“, което вярвам, че ще бъде най-голямата икономическа промяна в живота ни.

Защо тази нова реалност отнема толкова време, за да настъпи? Защото прекарахме десетилетия в старата реалност, тази след Бретън Уудс, неолибералната. Безпрепятствената икономическа глобализация и годините на лесна парична политика подкрепиха цените на активите и дадоха превес на капитала пред труда, привидно за неопределено време. Нашите сетива бяха притъпени от трилионите долари, освободени от централните банки, от алгоритмични програми за търговия, които купуват на дъната и по този начин намаляват чувството за дългосрочен политически риск, и от рекордното пасивно инвестиране.