Социалдемократите в Европа може да изчезнат

Какво е състоянието на социалдемократите в Европа? В две кътчета – Скандинавския и Иберийския полуостров, те са живи и са добре, станали са по-прагматични центристи или пък като в Дания са се превърнали в твърдолинейна десница по въпроси като миграцията. Почти във всички останали страни по средата – от Франция до Холандия, Германия, Австрия и Италия, те са в различни състояния на безредие или разпад. Какво се случи? И в последен стадий ли е упадъкът им, пита Андреас Клут в статия за Bloomberg.

Това е въпросът, който вероятно си задаваше Германската социалдемократическа партия (ГСДП), основана преди 156 години, преди конгреса си вчера за избор на нови лидери. Партията трябва да реши и дали да напусне коалицията си с консервативния блок на канцлера Ангела Меркел. Но този по-екзистенциален въпрос едва ли е бил обсъждан, поне не честно.

ГСДП набира популярността си сред избирателите във Федерална република Германия в следвоенните години, когато официално се отказва от марксистките си доктрини, за да се хареса на всички германци, а не само на работническата класа. След това рейтингът на ГСДП достига връхната си точка през 70-те години на миналия век при управлението на двама канцлери социалдемократи – Вили Бранд и Хелмут Шмит, които обещаха да тласнат повече хора към просперитет. ГСДП

Но през 80-те и 90-те години на миналия век идеологическото ляво крило в партията отвръща на удара. Намаляването на класовите различия се превръща в новото послание, а ГСДП се заема с очернянето на „богатите“. Подкрепата за партията спада. Привържениците на подобряването на благосъстоянието за кратко вземат превес над настояващите за изравняване на класите през 1998 г., поставяйки трети социалдемократ в канцлерството – Герхард Шрьодер. Оттогава обаче почитателите на изравняването на класите доминират реторично. Според различни допитвания следващото стълбче в графиката ще е най-малкото до момента.

Сходни процеси текат и в съседните страни. Еквивалентната партия във Франция, Социалистическата партия, имаше пълно мнозинство в Националното събрание през 2012 г., след което беше изпреварена от напълно новото центристко движение на президента Еманюел Макрон. Сега партията няма влияние в политическия живот. Италианската Демократическа партия отново е в управлението, но в качеството си на по-малък партньор на популисти. По подобие на Макрон бившата звезда на Демократическата партия Матео Ренци ще напусне и ще създаде собствена партия.

Една от поуките е, че социалдемократите, също като демократите в САЩ, се справят добре всеки път, когато обещават благоприятни възможности и проповядват, както казва Уинстън Чърчил, „евангелието на завистта“. Но завистта е всичко, на което са способни тези дни. Оттук идват и призивите на ГСДП (и други) за връщане на данъка върху богатството, въпреки че той беше отменен през 90-те години на миналия век, защото определянето му се превърна в кошмар и носеше незначителни приходи.

Друга поука: Не можете просто да търсите нови демографски групи, страдащи от някаква спешна „несправедливост“, която трябва да бъде поправена (от социалдемократите, разбира се). Но точно това продължава да опитва ГСДП. Тя месеци наред обсъжда с коалиционните си партньори повишаването на държавните пенсии на пенсионерите с ниски доходи, които са издържали системата поне от 35 години. Защо не 34 години? Никой не знае. Не беше обсъдена и неустойчивостта на цялата пенсионна система, в която все по-малко млади хора ще заделят все по-голяма част от доходите си за все повече възрастни. Както обикновено ГСДП е изненадана, че не постига ръст в обществените допитвания.

По-големият проблем е, че социалдемократите просто нямат идеи и не са в крак с времето. Те изникнаха при втората индустриална революция, когато работниците едва изкарваха прехраната си в заводи, като претопяваха руда или ковяха метали.

Само с борбата си за право на безопасност на работното място и платени отпуски социалдемократите наистина подобриха благосъстоянието на много хора. Но днес, в зората на четвъртата индустриална революция, този пролетариат изчезва. Редиците на профсъюзите се свиват. Работните места се насочват към сектора на услугите и гиг икономиката. Мозъкът е по-важен от мускулите.

Новата заплаха за работниците не идва от „капиталистите“, а от изкуствения интелект, автоматизацията и интернет на нещата. Някои много нископлатени работни места (като портиерите) са в пълна безопасност. Много високоплатени работни места (за които се изисква творчество и интелект) ще процъфтяват. Но между тях много професии, особено базираните на рутината или алгоритмите, независимо дали са в промишлеността или администрацията, може наистина да изчезнат. Като цяло обществото ще бъде по-заможно. Но за много хора преходът ще бъде ад. Какво ще стане с тях?

Реторично социалдемократите се радват да призовават за „свежо“ мислене. Каква беше гениалната идея, която осени 30-годишния Кевин Кюнерт, лидер на младежката организация на ГСДП? Колективизиране на BMW. Дръзко и визионерско, от миналия век.

Никой в политиката все още не е намерил убедителни и обхватни отговори на двете предизвикателства на нашето време – помирение между икономиката и екологията на фона на затоплящата се планета и осигуряването на социална сплотеност в момент, когато технологиите първо допълват, а след това се конкурират с човешкия интелект. Отговорите на тези въпроси в крайна сметка ще засегнат всичко – от образование и данъци, до социална политика и потребление. Има хора, които работят задълбочено и с любопитство в тези области. Но те са сред социалдемократите.