Върховният съд на САЩ тихомълком уби независимостта на борсовия регулатор

Когато Върховният съд на САЩ гласува макар и с малко мнозинство за запазване на независимостта на Федералния резерв в края на юни, мнозина инвеститори въздъхнаха с облекчение. Но може би преждевременно. Защото в същия ден, с друго решение, съдът уби независимостта на всяка федерална агенция - включително Комисията по ценни книжа и борси (SEC), пише колумнистът Ноа Фелдман в анализ за Bloomberg.

Последиците от това решение за капиталовите пазари не са толкова непосредствени, но са също толкова дълбоки и са изненадващо пренебрегвани. Отсега нататък, който и да е президент, може да уволни всеки член на SEC по всяко време, по каквато и да е причина или без такава. Държавният глава може да намали комисията до един член – председателя (в момента SEC се състои от трима членове при възможни общо петима, бел. ред.). Традиционно независимите правомощия на SEC сега са ефективно под президентски контрол.

Това е важно, защото основната цел на SEC е да гарантира, че на участниците на пазара може да се има доверие. Инвеститорите се доверяват на честността и точността на финансовите отчети, защото хората, които ги правят, могат да бъдат преследвани от закона, ако оповестят съществено неверни твърдения. Или по-просто казано: ако лъжат, ще си платят за това.

Тази функция на комисията е толкова фундаментална, че повечето инвеститори я приемат за даденост. Това помага да се обясни популярността на случаи като този на Елизабет Холмс, осъдена за измама за невярно представяне на продуктите на компанията си и впоследствие станала сюжет на книги, подкасти и филми. Това, което привлича към подобни истории, е не само защо някой би излъгал инвеститорите, но и как би могъл да си помисли, че ще му се размине.

Но какво ще стане, ако измамите на пазара станат все по-често срещани? Резултатът би бил постепенно намаляващо доверие в отчетите на корпорациите. Това от своя страна би понижило стойността на всички акции и облигации. Никой частен актьор не би могъл да замести функцията за прилагане на закона на SEC, защото никой частен актьор не би имал нейните законови правомощия, нейните ресурси или нейните разследващи и съдебни правомощия.

Лесно се вижда как това може да доведе до постепенно, но в крайна сметка значимо увеличение на корпоративните лъжи. Всичко необходимо е само разследванията на SEC срещу няколко души да бъдат прекратени, след като върху регулатора е оказан президентски натиск. След като пазарът види, че това може да се случи, играта се променя. Въпросът вече не е: „Ще ме хванат ли?“, а: „Ако ме хванат, ще мога ли да си купя достатъчно президентско влияние, за да ми се размине?“

Умните корпоративни играчи ще изпреварят останалите, като първо култивират достъп до и влияние върху президента, а след това ще започнат да поемат по-големи рискове с точността на своите отчети.

За да не си помислите, че това е преувеличено, спомнете си за Маргарет Райън, ръководител на отдела за прилагане на закона в SEC, която подаде оставка след шест месеца на поста миналия март. Ройтерс съобщи, че тя е имала сблъсък с ръководството на комисията относно разследвания срещу хора, близки до вътрешния кръг на президента Доналд Тръмп, включително предприемача в областта на криптовалутите Джъстин Сун. С други думи, независимостта на правоприлагането от страна на SEC вече е компрометирана.

Междувременно в Комисията за търговия със стокови фючърси криптофирмите получиха изключително благосклонно отношение под ръководството на 36-годишния председател Майкъл Селиг. Той е и единственият член, тъй като Тръмп не си направи труда да запълни останалите места.

Настоящият председател на SEC Пол Аткинс е вътрешен човек, който е бил служител и член на комисията в по-ранни етапи от кариерата си, така че на възможните дългосрочни щети на SEC все още не се обръща много внимание. Нещо повече, не е ясно как пазарът трябва да оценява нарастващата вероятност за намалена ефективност на SEC. И със сигурност ще има такива, които твърдят, че би било в интерес на всяка администрация да поддържа SEC достатъчно ефективна.

Но липсата на незабавна пазарна реакция не означава, че няма да има големи дългосрочни последици. Пазарите може да не са в състояние да оценят постепенното структурно отклонение в качеството на извършената регулация и върховенството на закона.

Истината е, че е нереалистично да се мисли, че SEC може да остане незасегната от една фундаментална трансформация в начина, по който функционира федералното правителство. И тъй като решението на Върховния съд срещу независимостта се основава на Конституцията, а не на закон, то не може да бъде променено от Конгреса или бъдещ президент. Независимостта на агенциите няма да се върне, освен ако Върховният съд не отмени решението си.

Вярно е също, че всяка президентска администрация, каквато и да е политиката ѝ, ще бъде изкушена да се намеси в прилагането на закона от SEC. Опасността не е само при прилагането на закона за тези, които могат да получат президентски преференции. Възможно е също така комисията да се насочи към хора и индустрии в неравностойно положение.

Целият смисъл на независимостта на агенциите беше, че те трябваше да бъдат безпартийни и аполитични. Решенията, ключови за функционирането на американската нация, трябваше да се основават на експертиза и опит. През цялата си история SEC е пример за това как независимостта на агенциите може да помогне на пазарите да функционират добре, пише Фелдман. Бъдещето ѝ може да бъде пример за това какво се случва, когато независимостта бъде унищожена.

Нека да е ясно – никой не знае точно какво ще се случи със SEC сега. Някои от пътищата за пряко влияние на Белия дом, които администрацията на Тръмп е използвала, са били налични дори когато комисията беше формално независима. Това, което знаем със сигурност, е, че трябва да започнем да наблюдаваме SEC отблизо – и да се запитаме за дългосрочните щети в един свят, в който вече не можем да разчитаме на честно и независимо прилагане на законите за ценните книжа.