Има риск европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. да бъде усложнена и национализирана. Тази позиция е представила Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) пред фермери във Варшава. Там се е провела среща на тема "Устойчиво бъдеще на земеделието в ЕС" на земеделските камари от региона "Три морета" (страните членки в ЕС от Централна и Източна Европа), съобщава Асоциацията.
Припомняме, че Европейската комисия (ЕК) предлага три основни промени в ОСП: повече свобода за държавите членки (повече субсидиарност), по-опростено приложение и ориентиране на бюджета към резултати.
НАЗ смята, че създаването на 28 различни национални плана за ОСП, както предлага Брюксел, може да доведе до ренационализация на тази политика. Според зърнопроизводителите от България съобщението на ЕК съдържа много неясноти около новия модел на подпомагането и около принципа на субсидиарност.
Зърнопроизводителите настояват за намаляване на разликите в подпомагането между държавите членки. Според тях евентуалното въвеждане на национално съфинансиране на директните плащания може да изкриви конкурентоспособността на сектора.
Предлаганата нова зелена архитектура, според която ще е възможно миксиране на мерките от първи и втори стълб на ОСП (директни плащания и Програми за развитие на селските райони – бел. ред.), като същевременно се спазват базовите изисквания за околната среда и климата, може да задълбочи административната тежест за стопаните.
В края на срещата фермерските организации са подписали обща декларация, с която се ангажират да промотират устойчиви земеделски практики, за да намалят вредното въздействие на земеделието върху околната среда.
***
Инициативата „Три морета”, също позната като инициативата BABS (от английски: Балтийско, Адриатическо и Черно море), е форум на държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която цели да създаде диалог между север и юг по редица въпроси, касаещи държавите членки.
Дванайсетте държави, повечето от които от бившия Източен блок, се срещат на високо ниво за първи път в Дубровник през 2016 г.
Инициативата включва 12 държави по оста между Балтийско море на север до Адриатическо и Черно море на юг: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Г. Ангелов: Световното първенство по футбол беше идеален момент за тежки реформи
Жегата размеква обществената реакция срещу климатичните промени
ЕС оценява риска за банките от екстремните горещини
На фона на скандалите ФИФА излиза с рекордни приходи от Световното
Застрахователите на "Северен поток" избегнаха иск за €580 млн. за взривовете
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Левски стартира в Шампионската лига с равенство срещу Борац
Ковчегът на Али Хаменей пристигна в свещения град Наджаф
Път още няма, но как Европа може да привлече вниманието на Путин?
Гунев: Ако има борба с олигархията, тя трябва да е по закон
Д-р Боян Митракиев: Винаги данъкоплатецът плаща сметката
преди 8 години А нещо за глифосата не стана ли дума ... по вредно въздействие върху околната среда има ли ?! Пишете бе , "журналисти" на Инвестор , и вие и децата ви ядете тази гадост ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар