Демонополизацията на НЗОК и е-здравеопазването са приоритети за кабинета

Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), развитие на електронното здравеопазване, създаване на регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства, ограничаване на износа на някои лекарства, промени в реимбурсната политика.

Това са част от мерките в сектор „Здравеопазване“, записани в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, която беше приета от Министерския съвет. 

Демонополизация на НЗОК е сред първите приоритети, разписани в документа. Това беше и сред ангажиментите в предизборната им кампания. Без да се дават повече подробности се посочва, че управляващите ще инициират обществен дебат за демонополизацията на НЗОК, за да се формулират моделите и източниците на средства за постигане на тази цел.

Разписана е и подкрепа на политики за увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, както и подкрепа на информационни кампании за повишаване на доброволното изпълнение на задълженията за здравноосигурителни вноски. 

Концепцията залага още Националната здравна карта да развие механизми за осъществяване на селективен подбор при избора на изпълнители на медицински услуги, финансирани от касата.

Залагат се и промени в пакета болнични дейности, които се финансират от НЗОК, с цел извеждане на дейности в извънболничната помощ, както и усъвършенстване на механизмите на остойностяване на медицинските дейности, отчитащи всички компоненти, включително и труда на медицинските специалисти.

Предвижда се и извеждането на редките болести от Здравната каса в специален фонд, защото са много скъпи, а засягат малко хора и не би трябвало да са предмет на солидарния осигурителен модел.

Развитие на електронното здравеопазване, за което наскоро Сметната палата констатира провал в усилията на управляващите през последните 10 години, е друг приоритет в програмата.

Управляващите планират създаване на интегрирана информационна система, което да свърже в реално време информационните системи на МЗ, НЗОК, НОИ, НАП, болниците, практиките в извънболничната помощ и аптеките, както и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид. Планира се и изграждане на електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление. Управляващите ще работят и за национално внедряване на единен пациентски идентификатор.

Планират се мерки за наблюдение на лекарствените продукти и при необходимост ограничаване на реекспорта им с цел осигуряване своевременен достъп на българските пациенти до лекарствена терапии. За целта ще бъде създаден списък на медикаменти, чиито износ може да бъде ограничаван, и списък на наблюдавани лекарствени продукти, за които през последните три месеца са постъпили уведомления за предстоящ износ.

Предвижда се и усъвършенстване на реимбурсната и ценова политика в областта на лекарствените продукти чрез въвеждане на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар с цел проследяване на ефекта от новите медикаменти, включени в Позитивния лекарствен списък, разработване на фармако-терапевтични ръководства по всички клинични специалности.

Предлага се и старата идея за генерично заместване. Така фармацевтите ще могат да заменят дадена търговска марка в аптеката, която е била изписана от лекар.

Правителството предлага и стимули за разкриване на аптеки в малки населени места без аптеки и за разкриване на денонощни обекти.

Предвижда се да се обвърже заплащането на дейностите от Касата с качеството, да се развие селективното договаряне, да се заменят пътеките като метод на плащане с диагностично-свързани групи и да се остойностят медицинските дейности.

Споменава се и за централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектора, който да организира обществените поръчки за медикаментите в болниците.

Обмисля се създаването на Национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства. Целта е по-висока ефективност и контрол.

Очаква се да бъде разработен нов модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазването. Той трябва да е обвързан с образователно-квалификационната степен, но и с постигнатите резултати.

Планира се и поетапно увеличение на възнагражденията в центровете за спешна медицинска помощ със средства от държавния бюджет.

Сред целите е преодоляване на регионалните дисбаланси в системата на здравеопазването чрез прилагането на Националната здравна карта. В момента тя е обжалвана пред съда, като се чака окончателното становище на ВАС.

В програмата е разписано още и разширяване на обхвата на специализираната извънболнична помощ, както и стимулиране на обединението на лечебните заведения за болнична помощ на регионален принцип за по-ефективна комбинация на предлаганите дейности и осигуряване на комплексно обслужване на пациентите.