Кризата не е попречила на държавата да харчи все повече

На фона на рекордно високите бюджетни излишъци за първите 9 месеца на 2016 г. (по-високи са единствено през 2008 г.) дебатът относно ефективното управление и реформите в сферата на публичните финанси изглежда като отдавна забравен спомен. Сравненията на финансовия министър между държавния бюджет и постна пица от 2010 г., както и призивът на премиера за „затягане на коланите”, отстъпиха на обещания за приоритетно харчене на преизпълнението на фискалната цел.

Т.нар политика на икономии (austerity) така и не намери почва в България, въпреки че много се изговори за необходимите жертви и съкращения, които трябва да се направят в бюджета. Реално консолидираните бюджетни разходи растат във всяка година в периода 2009-2015 г., а това, което управляващите наричат „икономия”, т.е. намалението на бюджетния дефицит, е резултат от по-високи бюджетни приходи и по-висок икономически растеж. Така например в годината на „постната пица” консолидираните бюджетни разходи се увеличават с близо 1,1 млрд. лв. в сравнение с предходната година и надминават 36% от БВП в сравнение с 35% през предходната година и 34,6% през 2007-2008 г.

Динамиката на държавните разходи в номинално и реално изражение е сходна, с изключение на 2011 г., когато се наблюдава увеличение на публичните разходи с под половин процент, като в същото време БВП на страната нараства с около 8,5%. С тази корекция публичните разходи като дял от БВП достигат 33,5% и слизат под нивата си от 2007 г. Още от 2012 г. обаче се наблюдава възстановяване им и те се връщат около нивата си от 2007-2008 г. През 2013-2014 г. икономиката се развива в условията на нестабилна политическа обстановка, което допълнително повишава разходите като дял от БВП до близо 39%. Въпреки успокояването на политическите страсти през 2015 г. консолидираните разходи прескачат границата от 40% от БВП, с което управляващите нарушават ограниченията на Закона за публичните финанси (чл. 28).

Независимо от общото увеличение на публичните разходи то е съпътствано и с промяна в структурата им. Така например социалните разходи се увеличават от около 31% на близо 34%, което се дължи изцяло на по-високия дял на пенсиите – 24,4% от консолидираните разходи през 2015 г. в сравнение с 21,3% през 2007 г. Заедно с тях леко се увеличат и разходите за здравеопазване.

В същото време делът на разходите за администрация, както и за отбрана и сигурност, се понижават с около 4 пр.п. Тук прави впечатление, че в нито една от двете групи не се наблюдава трайно намаление на разходите. Те се свиват в периода 2010-2012 г., след което отново започват да растат. Разликата идва от темпа на растеж след 2012 г. – при разходите за полиция и вътрешен ред увеличението е скокообразно, докато тези за отбрана и администрация се увеличават значително по-плавно.

Трайно увеличение се наблюдава при разходите за земеделие и околна среда, което в голяма степен се дължи на отпускането на европейски средства за проекти в тях, както и на държавната политика за национални доплащания за единица площ. В същото време разходите за транспорт остават почти непроменени като дял от консолидирания бюджет, а тези за образование дори намаляват, независимо, че в тази сфера се отпускат все повече средства.

По-ниски разходи в пет държавни дейности

Увеличението на разходите обаче не се разпределя равномерно нито във времето (в периода 2013-2015 г. се наблюдава огромно увеличение на разходите и приноса им към се дефицит), нито по държавни дейности. Така например в периода 2008-2015 г. публичните разходи се увеличават с 12,6 млрд. лв. или с 57%, но при пет от държавните дейности – изпълнителни и законодателни органи, общи служби, отбрана, религиозно дело,  промишленост и строителство се наблюдава спад в отпуснатите средства. С други думи разходни реформи наистина е имало, но те обхващат едва пет от 22 държавни дейности. Освен това намалението на разходите при тези дейности е относително малко и е засенчено от ръста при другите дейности.