И НЗОК призна за липса на икономически ефект от пръстовия идентификатор

И управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) призна за икономическата несъстоятелност на пръстовия идентификатор. Това стана по време на среща със здравния министър и Българския лекарски съюз.

Пръстовият автентификатор беше основният блокиращ елемент на НРД 2016.

И НЗОК, и БЛС са изразили категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност.

Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов бе категоричен, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система. 

„Икономическият ефект от автентификатора е на практика нулев“, обяви ръководството на Здравната каса.

Нещо повече, според последните данни, изнесени на сайта на НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването, пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен автентификаторът, разходите на Касата са скочили с над 10 милиона лева.

Припомняме, че предишният здравен министър Петър Москов афишира данни за икономии от 15 млн. лева само за 15 дни от въвеждането на този механизъм.

На срещата стана ясно още и че служебният здравен министър Илко Семерджиев ускорява работата по Националния рамков договор (НРД) в здравеопазването. Той е искал да помогне за сближаване на позициите на НЗОК и БЛС, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан.

„Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности“, посочва Семерджиев, цитиран от пресцентъра на ведомството.

Той припомни, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.

Ръководствата на двете организации са представили предложенията си пред служебния здравен министър, който ги призова за гъвкавост в преговорите. „Невъзможно е да направим мащабни промени за три месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени“, каза министърът.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев Националният рамков договор е крайъгълният камък за установяване на отношенията в здравната система. „Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър“, заяви лидерът на лекарското съсловие.

И двете страни в преговорите изразиха задоволство, че новият здравен министър ще бъде гарант за сключването на договора. Официално преговорите за сключването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС ще започнат през следващата седмица.