Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.
Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.
В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.
Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.
Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.
Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.
Демокрациите може да действат като политики, които не са благоприятни за пазара. Интересите на обикновените гласоподаватели и международните инвеститори не винаги съвпадат. Ако избирателите подкрепят търговски мита, национализация или по-високи данъци за компаниите и лицата с високи доходи, то тогава фондовите пазари и валутите вероятно ще пострадат.
Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.
Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.
Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.
Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 1
Целта за растеж на Китай се превърна в капан за Си Дзинпин
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Том Круз затрупа с похвали Кейт и Уилям
Били Айлиш вече е с коса Пъмпкин Спайс
Черно море е едно от направленията, в които Русия активизира дейността си
Масирана руска ракетна атака срещу Прилуки: Броят на жертвите нараства до 14, 50 са ранени
Европа си вади погрешни поуки от войната с дронове на Русия
преди 9 години КОМЕНТАРЪТ Е ИЗТРИТ ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОБИДНИ КВАЛИФИКАЦИИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Главният военен прокурор на #РаSSия попаде оставка. Сергей Н. Фридинский е човекът, пряко отговорен за военните престъпления извършвани от руската армия по заповед на Путин в Украйна, в Сирия, в Грузия и в Чечня. Фридинский е на този пост от 2006 г до сега. Оставката му днес е абсолютно неочаквана и ще бъде интересно да се знае защо я подава точно сега и има ли някаква връзка с работата на международния съд в Хага, относно руските военнопрестъпления. "http://***.kp.ru/online/news/2723831/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар