Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.
Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.
В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.
Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.
Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.
Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.
Демокрациите може да действат като политики, които не са благоприятни за пазара. Интересите на обикновените гласоподаватели и международните инвеститори не винаги съвпадат. Ако избирателите подкрепят търговски мита, национализация или по-високи данъци за компаниите и лицата с високи доходи, то тогава фондовите пазари и валутите вероятно ще пострадат.
Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.
Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.
Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.
Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.


Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
2954 са вече жертвите след земетресенията във Венецуела
7 бюджетни идеи за освежаване на дома
Д-р Симидчиев: Проблемът в здравеопазването е управленски
3 цвята за жени над 40
Мондиал 26: С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада
преди 9 години КОМЕНТАРЪТ Е ИЗТРИТ ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОБИДНИ КВАЛИФИКАЦИИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Главният военен прокурор на #РаSSия попаде оставка. Сергей Н. Фридинский е човекът, пряко отговорен за военните престъпления извършвани от руската армия по заповед на Путин в Украйна, в Сирия, в Грузия и в Чечня. Фридинский е на този пост от 2006 г до сега. Оставката му днес е абсолютно неочаквана и ще бъде интересно да се знае защо я подава точно сега и има ли някаква връзка с работата на международния съд в Хага, относно руските военнопрестъпления. "http://***.kp.ru/online/news/2723831/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар