Пазарите се страхуват повече от политически сътресения, отколкото от автокрация

Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.

Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.

В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.

Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.

Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.

Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.

Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.

Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.

Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.

Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.