Необикновената история на Гренландия, която излезе от Европейския съюз

Има един човек в Европейския съюз, който вече е извадил държава от блока. Името му е Уфе Елеман-Йенсен и е бивш външен министър на Дания, водил преговорите за излизането на Гренландия от ЕС, след като жителите ѝ гласуват за напускане през 1982 г., коментира Bloomberg.

С население от само 56 хил. души и брутен вътрешен продукт от около 2,5 млрд. долара, на Гренландия ѝ отнема три години, за да излезе от евросъюза. Елеман-Йенсен казва, че всяка идея, че Великобритания трябва просто да стартира Член 50 и две години по-късно ще е вън от ЕС е чиста илюзия. 

„Преговорите по излизането на Гренландия бяха сравнително проста задача, която доведе до сравнително обикновен и лесен за разбиране протокол“, казва 74-годишният Елеман-Йенсен в интервю. „За това бяха нужни три години. На Великобритания ще ѝ трябва доста повече време. Невъзможно е да кажем колко дълго ще е то“.

Макар че фактически почти няма прилики между Гренландия и Великобритания, струва си да се оцени колко време е отнело на една страна, чиито институции не са били толкова обвързани с тези на ЕС, да излезе от блока. Предизвикателство е да си представим как Великобритания, чиито закони и обичаи са дълбоко преплетени с европейските нишки, изобщо ще излезе.

Британският министър-председател Тереза Мей вече подсказа, че задействането на Член 50 – началния сигнал за официални разговори за излизане, няма да се случи през тази година. Междувременно останалите 27 страни членки на блока съставят все по-нарастващ списък с искания, който заплашва да направи преговорите не просто тромави. Британската идея за запазване на подобни търговски отношения като сегашните, но без да предоставя на европейските граждани сегашната свобода на движение, изглежда доста недостижима.

„Като цяло на Великобритания ѝ трябва известно време, за да разбере каква огромна задача поеха върху си“, казва Елеман-Йенсен. „Да поискаш Brexit” и да очакваш, че той ще бъде „ясно очертан“ просто „не може да се случи“, казва той.

Като част от Кралство Дания Гренландия се присъединява към ЕС – тогава Европейската общност, през 1973 г. На референдум през 1979 г. обаче над две трети от гренландците подкрепят местно управление. Предвид усещането на гласоподавателите, че са завлечени в ЕС като датска колония, три години по-късно островът провежда референдум за членство в съюза, за да защити риболовната си индустрия, която формира около 90% от износа на Гренландия. Спорът около квотите кара 53% от гренландците да изберат излизане от ЕС.

Елеман-Йенсен води преговорите заедно с бизнес министъра на Гренландия – Ларс-Емил Йохансен. По-късно той става министър-председател на страната, а сега е председател на парламента. 69-годишният Йохансен казва, че ЕС не е дал на Гренландия график. „Но трябваше доста да почакаме“, казва той в интервю.

Две години след процеса на излизане на Гренландия в родината му настъпва хаос, припомня си той.

Постигнатата от миноритарното мнозинство сделка за излизане се оказва „под атака от по-голямата част от населението, което смяташе, че се продаваме твърде евтино заради риболовните ни права“, каза той.

В резултат на това за пръв път в историята на Гренландия правителството е свалено заради споразумение, вече одобрено от правителството. Вотът на недоверие води до избори през 1984 г.

„Това беше огромна сделка за местната политика в Гренландия“, казва Йохансен. „Пророците на Страшния съд казваха, че Гренландия може никога да не постигне сделка за излизане, която да бъде толкова полезна, колкото условията за членство в ЕС“.

Партията на Йохансен „Напред“ обаче е преизбрана и островът напуска ЕС през следващата година. Икономиката на Гренландия се разширява през годините след излизането, което „доказа на пророците, че грешат“, казва Йохансен.

Според Елеман-Йенсен има една област на припокриване при Гренландия и Великобритания – сигурността. Островът, където се намира американската военновъздушната база Туле, договоря излизането си в момент, в който Западна Европа все още е изправена пред враждебния Съветски съюз по време на Студената война.

„Всички знаят, че Гренландия бе от стратегическа важност и европейците трябваше да сключат сделка, която ще остави гренландците щастливи“, казва той. „Великобритания и Европа остават от съществена важност за взаимната си сигурност, затова нито една от тях няма интерес Великобритания да се отдръпне твърде далеч“.

В крайна сметка Великобритания ще трябва да намери решение, което няма да затрудни живота на останалите страни членки на ЕС, казва Елеман-Йенсен. Прагматичен избор би било копирането на модела при Дания, който ѝ позволява да не е част от европейския валутен съюз, както и този по отбраната и правосъдието.

„Възможността да избере да не се присъединява [към съюзите] е досадна за Дания, но позволи на другите страни членки да се движат заедно безпрепятствено“, казва той. „В края на краищата вярвам, че това ще бъде най-подходящото решение, на което могат да се надяват британците“.

Още по темата Brexit четете тук