Проблемите на Марк Карни с инфлацията вероятно се простират и отвъд паунда

Проблемът с инфлацията за Марк Карни не се ограничава само до нарастващите разходи за внос, коментира Bloomberg.

Поевтиняващият паунд вече ускорява инфлацията, а Brexit може да засили ефекта, ако прогони чуждестранните служители, удари инвестициите и натежи върху производителността. Карни, който продължи мандата си като гуверньор на Английската централна банка (АЦБ) с година, за да помогне на Великобритания през прехода, предупреди за опасности при предлагането в икономиката.

За разлика от инфлацията, насърчена от цената на петрола или валутния курс, инфлацията, задействана на местна почва, може да се окаже системна, а вероятността да отмине с времето – по-малка. Централната банка преди е изразявала готовност да толерира по-висока инфлация, но икономистите казват, че това ще бъде много по-трудно, ако излизането от Европейския съюз намали отвореността на икономиката.

„От гледна точка на политиката по-слабият растеж в потенциала на предлагането на икономиката осигурява по-малко пространство за експанзия, без да води до излишна инфлация“, казва Дан Хенсън, икономист в Bloomberg Intelligence в Лондон. Това „значително намалява смисъла да се върви към инфлация над целевата в краткосрочен план“.

Великобритания е изправена пред специфична ценова заплаха заради срива на паунда, макар че инфлацията остава слаба на глобално ниво. Докато британските разходи за труд са потиснати за момента, а ръстът на потребителските цени е наполовина от 2-процентовата цел на АЦБ, прогнозата е тя да е средно 2,3% следващата година. Някои смятат, че ще бъде дори по-висока, като Citigroup прогнозира 3,1%.

Последното поевтиняване на паунда – с 6% през октомври, което го направи най-лошо представящата се валута в света – съвпадна със спекулациите, че правителството се насочва към т.нар. твърдо излизане от ЕС, при което ще се жертва достъпът до единния пазар за сметка на ограничение на имиграцията.

Движението на паунда „явно е свързано с оценка за възприятията на пазара към баланса на търсенето и предлагането“, каза Карни пред Комисията по икономически въпроси в Камарата на лордовете на 25 октомври.

Според Ерик Нилсен, глобален главен икономист в Unicredit в Лондон, икономиката може да има по-малко капацитет от смятаното преди, оставяйки на АЦБ „по-малко пространство да се стреми към по-висока инфлация, предизвикана от валутата“.

Коментарите на Карни повтарят предупрежденията му от преди референдума от юни, че разпродаването на лирата може да отразява опасенията на инвеститорите за предлагането. Британските служители вече произвеждат по-малко за час от средното ниво в Г7, а икономиката може да се изправи пред допълнителен спад на потенциала на растеж, ако Brexit ограничи миграцията и накара компаниите да намалят инвестициите и иновациите.

Това има влияния и върху фискалната политика, тъй като по-слабият растеж затруднява генерирането на данъчни приходи, нужни, за да се свие дефицитът. Почти сигурно е, че финансовият министър Филип Хамънд ще обяви рязък ръст на държавните заеми, когато обяви бюджетните си планове на 23 ноември.

Последните коментари на Карни по въпроса са от 25 октомври, когато каза, че има „ограничения“ в готовността на АЦБ да толерира по-висока инфлация. Очаква се Комисията по парична политика да се въздържи от намаляване на рекордно ниските си лихвени проценти в четвъртък, а инвеститорите започват да залагат на повишение от май следващата година.

„Едно от основните решения, които трябва да вземат, е до каква степен Brexit представлява шок при търсенето – хората да се въздържат от харчове, особено компаниите, и до каква степен това е и шок в предлагането чрез по-ниски инвестиции“, каза на 17 октомври Рупърт Харисън, главен макро стратег в Blackrock. „Колкото по-голям е шокът при предлагането, толкова по-инфлационен ще бъде“.