АИКБ с десет предложения за конкурентна икономика

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) прави десет предложения към управляващите за подобряване на бизнес климата.

Според организацията след промените ще се намалят административните прегради, ще се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството и по-конкурентна икономика, посочва се в съобщение на АИКБ.

Асоциацията на индустриалците настоява в такса „битови отпадъци“ да се въведе „безалтернативно принципът „замърсителят плаща“. ТАка промените ще са съобразени с европейска директива и след влизането им в сила през 2018 г. ще се реализира дълго отлаганата реформа. По този начин ще се създаде практика за коректно определяне на план-сметките на общините и възприемане на справедлива основа за разпределянето им в такса битови отпадъци, смятат предприемачите.

Те напомнят, че с участието на представители на работодателските организации в Министерството на финансите вече има изготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, който трябва бързо да се приеме.

След като в НАП и НСИ се представя годишен финансов отчет на търговеца, за нас е неясно защо трябва да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, неудомяват от АИКБ. Те са категорични, че това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса, но и противоречи на редица закони, защото такава информация може да се изисква служебно. 

Предлагаме да се предвиди възможност за служебен достъп на Агенцията до финансовите отчети на търговците, а задължението за представяне на отчетите в търговския регистър на агенцията за търговците да отпадне, което значително би улеснило работата както на бизнеса, така и на самата агенция, посочват от асоциацията, ръководена от Васел Велев.

Ако в България бъде създадена единна входна точка – например в Националния статистически институт, където предприятията подават годишните си финансови отчети, ще отпадне задължението им за публикация в Търговския регистър, което ще намали значително административната и финансова тежест за бизнеса във връзка с задължението им за публичност на финансовите отчети, е мнението на работодателите.

Изискването за представяне на свидетелство за съдимост, освен че създава затруднение, то е в „колизия“ със Закона за електронното управление, защото данни с такава информация вече е предоставена. Това води до значителна загуба на време и средства за предприемачите, поради което е крайно време да бъде отменено, настояват от АИКБ.

Затруднение за бизнеса създава и изискването за удостоверяване на липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, което се прави в общината по седалището на възложителя. Като се има предвид, че огромното мнозинство възложители са ситуирани в Столична община, това води до сериозно административно натоварване, твърдят от бизнеса.

Предприемачите считат за дискриминационно прилагането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – т.нар. „Клас“ за държавните служители, които извършващи еднаква дейност, но са с различен по продължителност трудов стаж заради различната възраст.

Отпадането на „класа“ като анахронизъм (без аналог в европейските страни) ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане сега е възпрепятствано от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани, прогнозират работодателите.

За пореден път те настояват да отпадане административното определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по основните икономически дейности и квалификационни групи професии.

В годините след финансовата криза МОД се превърнаха в препятствие за развитието и в генератор на сива икономика, тъй като не отчитат различията по отделни предприятия и сектори на икономиката, нито връзката със заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените, изброяват недостатъците на праговете от АИКБ. От асоциацията напомнят, че подобно решение няма аналог в нито една европейска държава, като МОД са пречка за наемане на хора от уязвими социални групи с ниска квалификация.

Експертите на АИКБ преценяват, че трябва да отпадане възможността за ползване на основен платен годишен отпуск (в размер на не по-малко от 20 работни дни), ако вече е използван отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, както и отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст.

Бизнесът иска да отпадне въведеното като антикризисна, временна мярка задължението на работодателите да изплащат болнични със 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за първите три дни от временната нетрудоспособност. Предложението е да се върне старата редакция от Кодекса за социалното осигуряване, защото работодателите не могат да контролират издаването и редовността на болничните листове, но са задължени лица за първите три дни от неработоспособността.

Бизнесът отново повдига въпроса за въвеждане на едно гише за трудови визи, като предлагат решението да се възложи на Агенция по трудова миграция, която да е съставена от ангажираните с проблема служители от МВР и Агенцията по заетостта.

Предприемачите смятат заплащането на висококвалифицирани чужденеци от трета държава като „прекомерно“.

Изискването на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност то да е най-малко два пъти по-високо от средната работна заплата в България противоречи на европейска директива, която урежда условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, убедени са в АИКБ.

Аргументът им е, че в евродокументът се дава изрично възможност на страните-членки на ЕС да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби за лицата и прагът може да е най-малко 1,5 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава. В професии, в които има особена необходимост от работници, граждани на трети държави, прагът на заплатите може да е най-малко 1,2 пъти по-висок от средната брутна годишна заплата в съответната държава от Евросъюза. Следователно няма пречка подобни по-ниски прагове да бъдат възприети и у нас, е становището на експертите.

В АИКБ са на мнение, че има „пререгулиране“ в българския Закон за счетоводството, заради което се прави финансов одит на микро-, малки и средни предприятия, които обаче не са достатъчно големи и не покриват задължителните критерии за реализирани приходи от продажби, налични активи и брой на служителите за отчетния период.

Бизнесът иска преразглеждане на закона, който прилага по-високи прагове, отколкото европейската директива препоръчва.

Предложенията на АИКБ са предоставени на вниманието на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, министъра на икономиката Емил Караниколов и председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм при 44-то Народно събрание Петър Кънев.