Български учени могат да кандидатстват с проекти към програмите на НАТО

Български учени могат да кандидатстват с проекти, които да бъдат финансирани от  програмите на НАТО, става ясно от интервю на министъра на образованието проф. Тодор Танев пред в. "Стандарт“.

„Науката, която се занимава с отбраната, отдавна не е само военно дело. Има необходимост от психология, биология, нанотехнологии. По тази причина програмите на НАТО са както образователни, така и научни, и покриват толкова широк спектър от научни полета, че напомнят структурата на БАН. Имах сведения, че България не се възползва от тези програми. Когато през декември м. г. бях на среща в Брюксел с другите министри на образованието, успях да направя друга среща в Главната щабквартира на НАТО, специално за да проуча възможностите български учени да могат да се включат в тях“, обяснява министърът.

В София днес се провежда информационен ден на НАТО, където ще бъдат представени възможности за българските учени да се включат в проекти на Алианса. На тази среща ще се селектират кандидатури на български учени, членове на група за независима научна оценка, която се занимава с оценки на постъпилите проекти за финансиране.

„Съвременната дефиниция за сигурност се различава много от традиционната, останала от времето на Студената война. В момента по-скоро става дума за кибервойна, за тероризъм. Войната в момента върви чрез интернет, тя е навсякъде наоколо“, обяснява Танев.

По думите му и сега има български учени, които работят с Алианса, но ставало въпрос за два института с едни и същи хора. Затова според него могат да се включат още много научни направления. „Става дума за използване на пари. Вода газим - жадни ходим“, коментира министърът. 

Той смята, че България е готова да предложи проекти в областите биология, микробиология, аналитична химия, химично инженерство, детектори, сензори, енергийна сигурност, защита на критичната инфраструктура, както и киберсигурност. След като натрупаме опит през годините, средствата за проекти могат да достигнат до десетина милиона на година, но няма да стане веднага, казва  проф. Тодор Танев.

По повод изявлението на финансовия министър Владислав Горанов, че учителите могат да получат бонуси, а не обещаното увеличение на заплатите, образователният министър обяснява: „Увеличение ще има, аз съм оптимист, въпросът е колко. Но точните цифри в момента никой не знае, защото тепърва следва преизчисляване на заплати“. Той очаква по-голяма яснота до три седмици или месец.

След като парламентът прие, че по един предмет ще има неограничен брой учебници, Танев очаква по-големи разходи заради по-големия брой комисии, които трябва да оценяват този по-голям брой учебници. Неговите впечатления за учебниците от първи до четвърти клас са, че на места не са съобразени с детската психика, включват неразбираеми или по-сложни категории, отколкото едно дете може да разбере. В тях освен това има драстични пропуски и грешки. Според него родителите трябва да работят заедно с комисиите като съавтори.

Той обяснява идеята си за интегрални професионални колежи, необходими по думите му заради пропастта между средно и висше образование.

„Който е взел степен, да може да се върне и продължи образованието си нагоре, ако се е оправило неговото финансово състояние, ако съдбата го е срещнала с друга, по-благоприятна трудова среда, и той може да се издигне.

Това е петата степен - ниският управленски персонал. Салонни управители на ресторанти например. Такива не са само главните готвачи, а главни готвачи, които имат специални управленски познания и могат да правят връзката с ръководството на хотела. Такъв човек не трябва да бъде непременно бакалавър. Точно обратното - трябва да бъде добър практик, да знае езици, да има маниери. Това не се учи във висшите учебни заведения. Тези колежи трябва да имат здрава връзка със средното образование и да дават възможност за моделиране на собствената съдба. А най-вече да имат тясна връзка с бизнеса“, обяснява министърът.

Той смята, че са необходими поне четири такива колежа като минимум за направленията  информационни технологии, туризъм, земеделие и машини. Бизнесът ще участва в проектите за учебни програми. Засега градовете Монтана, Бургас, Добрич и Габрово искат такива звена.