Дянков: Несъстоятелността може да е възможност за втори живот за фирмите

При добре направен закон несъстоятелността е вид прераждане за фирмите - дава възможност за втори живот. Това пък дава смисъл на предприемачите да са по-активни и да поемат рискове в нови сфери. Това казва в интервю за в. „24 часа“ бившият финансов министър Симеон Дянков.

Той коментира съвместната си работа с Оливър Харт, който спечели Нобелова награда за икономика заедно с Бенгт Холмстрьом заради приноса си в развитието на договорната теория.

„Оливър е англичанин, но кариерата си гради в Харвард, където се запознахме. Типичен професор - много начетен, разсеян, може с часове да мисли по тема, която му е интересна, и след това да реши, че няма нищо интересно. Работихме заедно по голямо изследване на различните закони по несъстоятелност в света. Три години, 85 държави, в детайли изучихме законите от гледна точка на възможността компаниите да продължат правенето на бизнес и след като излязат от несъстоятелност. След толкова работа и публикуването на нашия труд Оливър заключи: Научихме май нещо. Шегаджия“, разказва Дянков.

По повод съвместната си работа с Харт той допълва: „Без добър процес по несъстоятелност малко нови бизнеси могат да са успешни. В началото винаги се правят грешки и трябва закон, който позволява на фирмите да продължат след първия неуспех. Това отличава икономики като американската и шведската от по-тромави системи, където несъстоятелността се превръща в смърт“.

Според Дянков разликата между добрите и лошите закони в областта е най-общо в това дали фирмата може да продължи да взема кредити и да работи и когато е в процедура по несъстоятелност. В България не може - най-често несъстоятелността означава продажба на активите и смърт. В САЩ е по-често обратното - фирмата преструктурира дълговете си и продължава.

Така по думите му се стига до повече иновации, което е особено важно за развитието. Иначе се работи само в традиционни сектори и се залага на изпитан, сигурен бизнес.

За договорната теория на Харт и Холмстрьом той разяснява: „Основният извод от трудовете на двамата най-нови нобелови лауреати е, че няма такова нещо като пълен договор. Винаги нещо ново се случва и трябва да се мисли за предоговаряне. Стига това да е ясно на предприемачите и на техните кредитори, ще се намери начин да се постигне съгласие. Така е и със законите за несъстоятелност - трябва да дават възможност на фирмите да продължат. Иначе, ако се следва само проба-грешка, няма иновации и нови сектори на икономиката“. 

„Основният принос на Оливър и Бенгт е, че търговският закон и търговските отношения са в непрекъснато развитие. Затова в търговските договори трябва да се оставя достатъчна възможност за промяна. От това печели бизнесът. Банките обикновено са против, те искат сигурност и ясни правила, които не се променят във времето.

Но какво се случва например при голяма финансова криза? Фирмите нямат достатъчно бизнес и не могат да се разплащат с банките. Нормално е да се променят условията. Ако не стане, страдат и работниците, и предприемачите, и банките. В България в 2009-2011 г. банките не искаха да облекчат условията и се стигна до излишни фалити и трудности за бизнеса и за домакинствата. Нашите банкери има какво да се поучат от Харт и Холмстрьом“, препоръчва финансистът.

На въпрос решаването на кой проблем ще донесе следващия “Нобел”, той отговаря: „Нобеловите награди по икономика рядко са свързани с наболели актуални теми. Това ги отличава от наградите за мир, които често се дават под натиска на събитията и след време изглеждат странни. Например наградата за Обама, който я получи 2 месеца, след като стана президент. Но една тема, която заслужава Нобелова награда, е как да се разпределят по-равномерно печалбите от развитието на икономиката“.

„Все повече се забелязва разслоение дори и в богати страни, където едно малцинство печели много за сметка на всички други. Този феномен може да обясни гласуването “за” Brexit, както и появата на популисти като Тръмп. Те виждат проблема, обявяват го гръмогласно и печелят поддръжници. Но не дават решение. Икономистите могат да предложат такива решения. Има няколко кандидати за такъв Нобел - например проф. Ричард Бландел от Лондонския университетски колеж”, казва бившият финансов министър.

„Финансови кризи идват на всеки 10-12 години. Ще дойде и следващата. Засега това не е основна опасност за България. Основната ѝ опасност е демографската криза и емиграцията. В Лондон виждам все повече българи. Икономически ръст от 3% е крайно недостатъчен да спре този поток. Особено когато съседите ни растат с 4-5% годишно“, коментира още Дянков.