Икономическият растеж на България – още от същото?

Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова обобщава експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие с „още от същото или sans changement“.

Икономиката е нараснала с 3% на годишна база според сезонно изгладените и коригираните за работните дни данни, на които почива експресната оценка. Този темп на растеж от около 3% се поддържа от началото на миналата година, като последните данни показват, че прогнозираното по-рано забавяне на икономиката, поне към момента, не се случва, пише Николова.

Двигателите на икономическия растеж изглежда, че също остават без промяна и това е най-вече крайното потребление, което расте с 2% през второто тримесечие (на годишна база) след ръст от 2,1% през първото.

На пръв поглед изненадата в данните е отчетеният ръст на износа на стоки и услуги с 2% през второто тримесечие спрямо същия период на 2015 г. Този ръст идва след серия от негативна статистика за износа на стоки, която НСИ публикува през последните месеци и която показваше задълбочаването на спада на стойността на износа до 4,7% през второто тримесечие.

Според Николова, ако се погледнат данните за обемите на износа, обаче, изненада няма, защото за април и май износът на стоки в количество по допълнителна мярка е нараснал с 5% спрямо предходната година. Данните за юни все още са непълни (не са публикувани данните за износа към ЕС) и не може да се види дали тази положителна тенденция при износа на стоки във физически обеми се е запазила.

В същото време данни за физическия обем на износа на услуги няма, посочва Николова. Статистиката за платежния баланс (последната е до май месец) показва спад на износа на услуги през април и май, с около 14% общо за двата месеца. Предвид данните за БВП, икономистът от ИПИ смята, че тук също е вероятно да има разминаване между данните за стойността в текущи цени и данните в постоянни цени. Новата статистика за платежния баланс и износа на услуги (в текущи цени) през юни ще се публикува следващата седмица.

Данните за инвестициите на свой ред са колкото очаквани, толкова и притеснителни, смята Николова. Бруто капиталообразуването продължава да спада през второто тримесечие, като свиването му се задълбочава – от 3,9% на 4,5%. Това може да се обясни най-вече с по-ниското усвояване на евросредства тази година след ударното разплащане миналата заради последната възможност за усвояване на средства от предишния програмен период.

Слабият вътрешен пазар и доминиращите външнополитически рискове са причина бизнесът да се въздържа от инвестиции. Това каза макроикономическият анализатор Димитър Бъчваров в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

„България е външна граница за ЕС. Процесите в Турция са доминиращ фактор в краткосрочен, средносрочен, а дори и дългосрочен план. Представете си как би изглеждало всичко това през очите на един инвеститор, който би имал планове да инвестира в България. Едва ли биха изглеждали добре. България ще бъде първият буфер за една последваща мигрантска вълна с всички последствия за това. Това се отразява и на резултатите за шестмесечието. Преките чуждестранни инвестиции за шестмесечието са на най-ниското си ниво като процент от БВП от 2008 г. насам“, оцени Бъчваров.

Българската икономика не може да се нарече силна, но тя понася по-добре кризисните процеси от Централна Европа, каза Бъчваров.

„3% за икономика, която тръгва от дъното на европейските икономики, е малък растеж. За да можем да кажем, че е устойчива и здрава икономиката ни, трябва да имаме растеж, който да надхвърля с 2-2,5 процентни пункта средния в Европа. Т.е. с растеж от над 4 на сто вече бихме могли да говорим за добро здравословно състояние. Но за момента този растеж не е лош с оглед на дългосрочните рискове, които всички инвеститори виждат и българските и чуждите“, посочва той.

„Вярно е, че за пръв път от доста време имаме увеличение на крайното потребление, но една част от него се дължи на т.нар. икономически туристи от Гърция, където нещата много поскъпнаха, и от загубата, затварянето на значителна част от туристическите пазари за Турция. Те се насочиха насам, защото туризмът е внос на потребление. Дали това ще бъде трайна тенденция, тепърва предстои да видим. Данните са добре за този момент, но не е ясно дали ще бъдат запазени“, добави Бъчваров, но с песимизъм.

Според Десислава Николова експресната оценка не дава кой знае каква информация за брутния вътрешен продукт от страна на предлагането. Единственото, което се вижда от нея, е че производството явно е продължило да нараства със сходен на предишното тримесечие темп – 2,5% през второто спрямо 2,6% през първото (на годишна база).

Данните за т.нар. „корективи“ също заслужават внимание, тъй като те са оказали силна подкрепа за брутния вътрешен продукт от страна на предлагането. Ръстът им от 4,3% може се обясни с по-високите приходи от непреки данъци (340 млн. лева повече приходи от ДДС и акцизи през второто тримесечие), но и вероятно с по-ниски субсидии и/или по-малка оценка за имплицитните услуги на финансовите посредници спрямо миналата година.

Като цяло, до момента икономиката на страната се представя добре и в унисон с очакванията. Растежът през първата половина на годината дори леко надхвърля прогнозите, което пък предоставя буфер за евентуално забавяне през втората половина на годината при възможно задълбочаване на външните шокове. За цялата 2016 г. икономиката има всички шансове да отбележи минимално забавяне спрямо 2015 г. и ръст от порядъка на 2,7-2,8%.

„Ръстът на заплатите в България изпреварва икономическия ръст. Изпреварва и добавената стойност и това е нормално за страна, която трябва да догонва своите конкуренти“, каза още Димитър Бъчваров.

Той смята, че Германия ще успее да държи на повърхността еврозоната, защото въпреки проблемите, които има икономиката й, тя е много силно еманципирана от политическото си ръководство, за разлика от България.

Цялото интервю с Димитър Бъчваров гледайте тук

Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria