Доверието в Централната банка на Турция е заложено на карта

Когато Централната банка на Турция заседава на 22 декември относно курса на паричната политика за последен път тази година, нещо далеч по-важно от лихвените проценти ще бъде поставено на карта – доверието към самата централна банка, пише Ройтерс.

Ако финансовата институция изпълни предишните си намеци и увеличи лихвите успоредно с Федералния резерв на САЩ, това ще засили инвеститорското доверие както в независимостта й, така и в икономическия цар в новото правителство Мехмед Симсек, който от края на ноември е вицепремиер на страната.

Ако обаче банката не направи нищо, както прави от март насам, е много вероятно само да влоши опасенията относно политическия натиск върху паричната политика и да ускори разпродажбите. Само тази година инвеститорите разпродадоха турски облигации за 6 млрд. долара след три поредни години на притоци.

Икономисти спорят, че Турция доста закъсня с покачването на лихвените проценти с цел удържане на инфлацията и оказване подкрепа на лирата. Отказът на банката да направи това изпрати курса на лирата до нови и нови рекордни дъна.

Президентът Таийп Реджеп Ердоган приравнява високите лихви с държавна измяна. Но гуверньорът на централната банка Ердем Башчъ намекна, че Турция може да увеличи лихвите, когато Фед го направи.

Очаква се Фед да повиши основните си лихвени проценти за пръв път от десетилетие по време на срещата на американските централни банкери на 15 и 16 декември.

Въздържането от действие след ръст на лихвите в САЩ също ще бъде катастрофално за Симсек, който е бивш банкер от Wall Street и за когото инвеститорите се опасяват, че няма да може да се противопостави на Ергодан така, както своя предшественик Али Бабакан.

Почти веднага след назначаването си Симсек бе принуден да защити независимостта на централната банка в Twitter, след като правителствената намеса доведе до поевтиняване на лирата.

„В страна, управлявана от Ергодан, очакванията за водене на парична политика, съвместима с глобалната среда и реалността от инфлация, са невъзможни“, коментира икономистът в Global Source Partners Атила Йесилада.

Без значение какво ще направи Фед, централната банка ще бъде принудена да даде приоритет на растежа за сметка на борбата с инфлацията. Това пък ще увеличи натиска върху лирата.

Някои анализатори посочват, че Башчъ е създал неортодоксална политика, като използва лихвен коридор от редица лихви отчасти като начин да свали напрежението от централната банка.

Основният лихвен процент по репо операциите на банката е 7,5 на сто. Някои пазарни участници говорят за ставката като „политическата лихва“, тъй като тя не отразява реалните разходи по финансиране.

Ставката е по-ниска от средно претеглената лихва по финансирането от централната банка, която кръжи около 8,75 на сто. Пазарите очакват, че основната репо лихва ще се покачи до най-много 9% в следващите месеци.

Башчъ каза, че банката ще опрости коридора, щом Фед вдигне лихвите. Изглежда, че Симсек го подкрепя, съдейки от казаното от него миналата седмица, че Турция се нуждае от подобряване на предвидимостта на фискалната и паричната политики.

Наскоро Ердоган повтори мантрата си за по-ниски лихви по време на срещата на страните от Г-20 през ноември в курорта Анталия.

„В Турция лихвите са високи. Нашите лихви не са като тези на запад, където са ниски“, заяви той пред Башчъ и директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард.

Но икономистите казват, че перспективите пред инфлацията трудно оправдават ниските лихвени проценти. През октомври централната банка повиши прогнозата си до 7,9% за тази година, което е доста над целта от 5 на сто. През ноември годишната инфлация удари 8,1%, което подсказва, че показателят може да надхвърли ревизираната оценка.

След решенията на Фед и Централната банка на Турция инвеститорите ще се фокусират върху това дали правителството ще допусне прагматизмът да надделее над популизма и най-вече – дали властите в Анкара ще преследват обещаните структурни реформи.