Румен Христов: Необходим ни е нов Закон за земята, който да работи поне 20 г.

Румен Христов е депутат от Реформаторския блок и председател на парламентарната комисия по земеделието и храните. Попитахме го за предстоящите законодателни промени в областта на земеделието и как те ще се отразят на сектора.

- Г-н Христов, комисията по земеделие обсъжда промени в няколко закона - за ползването на земеделските земи и за подпомагането на земеделските производители. С каква цел се правят законодателни промени по отношение на белите петна (обработваеми ниви, които са наследствени, но техните собственици не са ги потърсили - бел. ред.) и гарантират ли те, че в общините ще постъпват повече средства за ползването на белите петна, отколкото в момента?

- Става дума за регулиране на отношенията между общини и собственици на ниви, както и между общини и арендатори. С промените се очаква да се увеличат средствата, които биха постъпвали в населените места.
В законопроекта се предлага тази дейност да бъде прехвърлена от общинските служби към МЗХ и службите по земеделие. Това на практика ще натовари доста служителите на министерството, но те казват, че са подготвени да поемат този по-голям обем работа.

В интерес на истината, беше дълъг спорът между Националното сдружение на общините (НСОРБ) и представители на собствениците, както и на МЗХ, колко години трябва да се пазят средствата (за белите петна - бел. ред.) – дали три, пет години или повече. Както знаете, те се събират в извънбюджетна сметка. Засега няма окончателно решение, най-вероятно между първо и второ четене ще прецизираме текстовете.

Аз съм склонен да подкрепим 5-годишния срок, но освен това може би е добре част от средствата да остават на разположение. Голяма част от собствениците на тези земи не са в България. Като се върнат след 5 или 6 години и потърсят средствата, е добре там да са останали такива.

От друга страна, най-вероятно много дребни собственици на земя, които ще имат разходи например 50 или 100 лв., за да пътуват до Добрич и да си потърсят рентата, няма да го направят. Тези средства биха могли да се ползват за определени цели в земеделските общини.

Въпросът е да бъде регламентирано за какво ще се ползват тези средства. Според мен те трябва да отиват за благоустрояване, улично осветление, пътища, а не за заплати и други разходи, от които жителите в тези населени места няма да се възползват. По-малките общини донякъде основателно настояват за тези средства, които могат да са допълнителен приход, който поне малко ще облекчи техните скромни бюджети.

- Промените в закона ще улеснят ли сключването на споразумения между земеделците за уедрено обработване на нивите, което е сложен процес?

- Да, особено с въвеждането на изискването за правно основание (за да получават субсидии, арендаторите задължително трябва да имат правно основание за ползване на земята - бел. ред.).

Докато в Северна България споразуменията приключват бързо и навреме,  в Южна България този процес се бави. Вярно е, че в Северна България земята се обработва по-уедрено, но като че ли има наблюдения от Министерството на земеделието за недобра работа от страна на службите, които отговарят за тази дейност. Би следвало да се облекчат тези процеси.

- Защо се предвижда комисията, която отговаря за създаване на масиви, да изготвя проект за разпределение, който да предложи на стопаните и ако не се стигне до споразумение, да има последната дума за разпределението на нивите именно с този проект?

- Така е, защото има случаи, когато нито едната, нито другата страна отстъпва. Това не е опит за въвеждане на допълнително администриране, а опит за въвеждане на арбитраж. Вместо да протакат тези процеси и да спъват кампаниите за единица площ, всичко да става по-рано.

Философията като цяло на комисията, а и на Министерство на земеделието е, че по всички законопроекти, по които ще работим, ще се опитваме да намалим административната тежест за ползвателите. Тук също сме излезли от тези съображения.