Румен Христов: Необходим ни е нов Закон за земята, който да работи поне 20 г.

- С каква цел се правят промени в закона, свързани с наемането на пасища?

- При пасищата има доста промени, които на мен ми харесват и които комисията подкрепи единодушно. Законопроектът, който беше внесен за първо четене от парламента, беше подкрепен от всички 20 депутати от комисията, които присъстваха на заседанието й. Това е една добра практика – да се търсят консенсусни решения.

Спираме практиката да се ползват земи и пасища от фирми, които не се занимават със земеделска дейност и не отглеждат животни. Недостигът на мери и пасища за нашите животновъди е очевиден. Няма резон пасищата да се поддържат от фирми, които осъществяват тази дейност само заради субсидията.

Аз не казвам, че те не се грижат като добри стопани за мерите и пасищата, но те трябва да бъдат за тези хора, които се занимават с животновъдство.

Комисията ще подкрепи едно предложение на Съюза на говедовъдите. Допуска се, когато в дадена община няма достатъчно пасища, а в съседна община има, законът дава възможност те да бъдат наемани от тези, които притежават животни. Това се допуска и за различни области – животновъдите да могат да наемат пасища и мери от друга, съседна област.

- На последната комисия по земеделие стана ясно, че голяма част от общинските пътища са разорани, за което не се плащат ренти. Как ще бъде решен този въпрос?

- Земята, която се ползва и дава блага, би следвало да бъде облагана с рента. Това е друг въпрос, който кметовете повдигат от дълго време. Говори се по неокончателна информация, че тези пътища са 1,75 млн. дка. Аз допускам, че голяма част от тях – около 700 хил. дка се ползват като пътища, по които се стига до съответните парцели. Ако около 1 млн. дка са разорани и се ползват от арендаторите, е нормално и логично ползвателите да заплащат рента на общините.

В закона има заложен ред как общинският съвет и кметът да процедират, за да се регулират тези отношения и да бъдат доволни и двете страни. Това е друга стъпка за подпомагането на населените места с малки бюджети.

- Защо предлагате да бъде създаден Кодекс за земята?

- Говорим за изработването на нов Закон за земята. Това е идея на Министерството на земеделието, която категорично е подкрепена от комисията. Задачата е много амбициозна. Тя няма да бъде изпълнена за една година. Законът действа повече от 20 години и е подменян повече от 60 пъти. Имаме изисквания, които ЕС налага на България като страна членка. Като цяло, вече търсим по-трайни поземлени отношения. Много от сегашните текстове са доста остарели и не вършат работа.

Този закон предстои да бъде създаден от работна група, която ще бъде сформирана от МЗХ. В нея ще влязат всички заинтересовани гилдии, представители на Министерството, на комисията по земеделие, браншови организации. Най-вероятно групата ще се ръководи от учен, който е специалист в тази област. Ще има широко обсъждане.
Надявам се, че ако бъде приет нов закон, той ще работи поне следващите 20 години.

Що се отнася до Кодекса, се опитваме да интегрираме въпросите със земеделската земя, нейното ползване. Тук имат отношение и Законът за арендата, и Законът за кооперациите. Ще се наложи те да бъдат променени след последните промени в Закона за земята, защото част от текстовете имат отношение към тези два закона.

- Какви други законодателни инициативи в областта на земеделието да очакваме?

- Към май ще има промени в Закона за горите и Закона за лова. Предстои разглеждането на наредбите, които МЗХ ще подготви за Програмата за развитието на селските региони (ПРСР). Те ще бъдат обект на дебати.

Комисията ще продължи да се среща с браншови организации, за да видим какви са техните проблеми. Вече имахме такава среща с производителите на плодове, зеленчуци и картофи и други сектори.

На предстоящото заседание в сряда ще изслушаме животновъдите. Стъпка по стъпка ще изслушаме всички.