Д. Гогов: Булгаргаз има амбиции да участва в газификацията на страната

Димитър Гогов има магистърска степен по Икономическа география от Софийския университет и редица специализации в областта на природния газ в България и Холандия. Той има повече от 10 години опит в областта на енергетиката, който включва експертна работа в областта на продажбите в „Булгаргаз” ЕАД и ръководство на Икономическото управление на компанията.

От 2007 г. Димитър Гогов е изпълнителен директор на „Булгаргаз” ЕАД, а от януари 2009 г. - и член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг” (БЕХ) EAД.

С Димитър Гогов разговаряме за хода на осъществяването на газопровода „Набуко” и на междусистемните връзки със съседни страни, както и относно цената на газа и дълговете на „Топлофикация София” за ползвания газ.

- Г-н Гогов, напоследък бяха изказани някои мнения на експерти, че трудно ще се осигури природен газ за газопровода „Набуко”. Вие какво мислите по въпроса?

Първо ще обърна внимание, че газопроводът „Набуко” не е проект за покупка и продажба на природен газ. Това е проект за създаване на инфраструктура, която ще даде възможност на търговците да си пренасят газа оттам, където се произвежда, до даден пазар, който в случая е Европейският съюз (ЕС).

Строителството на газопровода и осигуряването на газ са две различни неща, но разбира се, между тях има връзка и тя се изразява в това, да има гаранции за основните финансови институции да отпуснат средства за построяването на газопровода. В този смисъл е предвиден и целият проект – както неговото идейно трасе, така и процедурата, по която ще се отдава капацитета на търговците.

-Все пак би трябвало проектът да е икономически изгоден...

Точно това имам предвид. Като се направи т.нар. процедура „открит сезон” и като се види колко търговци ще заявят капацитет, ще се разбере газопроводът ще се построи ли или не. И тогава ще се вземе окончателното решение за финансирането му. Затова не трябва да се изпреварват събитията.

На този етап не може да се каже откъде точно ще дойде газът и кой ще го достави, защото процедурата „открит сезон” още не е извършена. Това, което е направено досега и което беше подчертано от изпълнителния директор на „Набуко” Райнхард Мичек в София, е, че предварителното неангажиращо проучване между търговци на природен газ показва, че те имат желание да пренесат два пъти по-голямо количество, отколкото самият газопровод ще предостави като възможност. Както беше обявено, половината от капацитета е запазен за акционерите. Ние специално сме заявили 1,5 млрд. куб. м годишно, защото имаме уверения от Азербайджан и Туркменистан, че ще получим този газ.

- А скоро ли ще бъде взето окончателното инвестиционно решение за „Набуко”?

То вече трябваше да бъде взето по принцип, но ред обективни и субективни причини наложиха промяна във времевия график на осъществяване на проекта. Основното, което ще ускори приключването на подготвителните работи, е евентуалното подписване на междуправителствено споразумение, което да уреди различията между страните от ЕС и Турция.

- От българска страна има ли възможност за осигуряване на необходимите финансови средства за строителството на газопровода „Набуко”?

В момента, в който може да се покаже на съответните финансови институции, че газопроводът ще бъде построен и ще действа минимум 25 години, за който период са гарантирани договорите за пренос по тарифа, утвърдена от Европейската комисия (ЕК), няма никакъв проблем да се получи финансиране. Защото то е обвързано с определена норма на възвръщаемост на вложения капитал и банките ще имат пълна гаранция, че отпуснатите от тях средства ще бъдат върнати.

- Проектите за междусистемни газови връзки с Гърция, Румъния и Турция на какъв етап са?

Тези връзки ще се строят от колегите от Булгартрансгаз. Досега Булгаргаз холдинг е подписал споразумение с гръцката „Депа”, че в случай на спиране на доставките, веднага ще задействаме подаването на газ в обратна посока по връзката през Кулата. Подобно споразумение сме изпратили до турската „Боташ” и смятам, че до края на лятото и то ще бъде подписано. Интересите ни към турската газопреносна мрежа са още по-големи, защото връзка от изток на запад ще ни осигури възможността договорените 1 млрд. куб. м газ годишно от Азербайджан да стигнат до България. Това разбира се може да стане в средносрочен план – до края на 2010 г., началото на 2011 г.

- Европейската комисия като че ли не ни отпусна достатъчно средства за осъществяването на междусистемните връзки?

Общата сума е около 50 млн. евро, но те са предназначени не само за нас, а за всички компании, които биха участвали в осъществяването на тези връзки. Аз лично имам резерви за методиката, по която ЕК разпредели т.нар. средства за създаването на единен енергиен пазар в Европа. Няма да навлизам в подробности, въпросът не е само в парите, а в подхода. Бих казал, че ако има добра политическа воля и ясни намерения на търговските субекти от България, Румъния, Гърция, Турция, парите за изграждане на междусистемните връзки ще са последният проблем.

- Докъде стигнаха преговорите с Газпром по преразглеждане на договора за доставките за България? И има ли напредък по тях?

Напредъкът е в това, че практически преговорите са пред стартиране, в смисъл, че ние сме изразили нашето становище в писмен вид пред Газпром като идеен проект и очакваме да получим обратно мнение. На базата на тези две мнения се надявам да бъде сформирана малка работна група от специалисти от двете компании, които да „изчистят” спорните моменти.

- Възнамерява ли Булгаргаз да участва във вътрешната газификация на страната и съответно да строи газоразпределителна мрежа?

Това е интересен въпрос. Аз винаги съм твърдял, че не може да си силен в газовия сектор, ако не си покрил цялата верига - от производството до крайния потребител. Затова амбициите на дружеството ни са да развие цялата верига. Друг е въпросът доколко имаме потенциал – не само финансов, но и кадрови. Определено имаме такива амбиции, но се нуждаем от ясна и категорична позиция по въпроса на целия Енергиен холдинг.

Амбицията ни е не да се конфронтираме с вече съществуващите газоразпределителни дружества, а да се концентриране в тези райони, където не е предвидена още газификация, въпреки че там печалбата ще е по-ниска – но по този начин в тези райони ще бъдат привлечени и други инвеститори.

- Г-н Гогов, сега кои фирми имат най-големи дългове към Булгаргаз и как смятате да процедирате спрямо тях?

По същество фирмите са същите, както и преди – топлофикациите и „Кремиковци”. Дългът на „Топлофикация София” отново нарасна и сега е над 120 млн. лева. От януари задълженията на Столичната топлофикация нараснаха главоломно и в края на април имаше сериозна опасност да им спрем подаването на газ. След проведените няколко срещи с ръководството те дадоха определени аргументи как биха могли да намалят това задължение и да го „изчистят” и за какъв период от време. Има логика в това, че през лятото паричните постъпленията на дружеството са много повече от текущите задълженията към нас и е нормално да се очаква намаляване на дълга, още повече, че тогава е и силният период за работа на когенерационните мощности за производство на електроенергия. До два месеца ще сключим споразумение с „Топлофикация София”, с което ще се уреди връщането на задълженията, в т.ч. и с една сериозна първоначална вноска.

А неплатените сметки на „Кремиковци“ до момента на спиране на подаването на газ, са около 105 млн. лева. От комбината може да си търсим средствата по реда на процедурата по обявяване в несъстоятелност и евентуално, в рамките на оздравителен план, ако има такъв. Ако се налага, ще търсим и други методи.

- И един практичен и краткосрочен въпрос – предвижданията Ви за спад на цената на природния газ от юли с близо 30% ще бъдат ли включени в официалното предложение за цената на газа до Държавната комисия за енергийно водно регулиране (ДКЕВР), което Булгаргаз ще подаде в началото на юни?

Ще има намаление на цената на газа от 1 юли с повече от 30%. Това го правим на основата на точни параметри, основаващи се на цените на алтернативните горива и на курса на долара.