Продажната цена на жилища в проекти, чието строителство ще започне през 2009 г., може да се понижи с 60% до 1000 евро на кв. м в Румъния предвид годишния спад от 70 на сто в разходите за изграждане на тези проекти, показва анализ на CB Richard Ellis Eurisko, възложен от Business Standard. Понижението в разходите се дължи на поевтиняване на земята и спад в цените за строителни материали.
Крайната цена на една жилищна единица включва няколко вида разходи – за земя в зависимост от площта на жилището, за строителство и допълнителни разходи, свързани със заплащането на архитекти, за разрешителни, лихви, маркетинг и продажби, към които се добавя и нормата на печалба за предприемача – средно 25%.
Към момента цената на строителните терени е 100-150 евро на кв. м – със 133% по-ниска спрямо година по-рано. Обяснението е, че освен спада от 50 на сто в цената на земята, коефициентът за използване на земята, който се взема под внимание при покупка и продажба на строителни терени, се е понижил до 2,5-3 от 3,5-4.
„Хората, заинтересовани от покупка на земя, в момента търсят строителни терени с цена 120 евро на кв.м. Цената на земята отчете 50% спад в районите в близост до централните части на селищата. Проблемът е, че хората, които се интересуват от закупуване на терени, се насочват към хубави парцели, които се продаваха за 1400-1500 евро на кв. м през предишни години и които те искат да купят за по-малко пари“, казват от консултантската компания DTZ Echinox.
„Смятам, че цената на строителния парцел може да е средно 500 евро на кв. м. Цена от 600-650 евро беше възможна дори миналата година, но стойността на квадратен метър беше по-висока, тъй като нямаше строителни компании. Цената за проекти в по-отдалечените от центъра райони може да е 400-450 евро на кв. м“, според строителната фирма Erbasu group.
Мениджърът на консултанта в областта Comnord-Procema group Кристиан Тудор смята, че в момента строителните предприемачи не може да настояват за цена под 600 евро на кв. м, дори и да има определен спад в цените на строителните материали, тъй като инвеститорите трябва да понесат някои индиректни разходи. „Цената на земята е важен компонент от крайната цена, така че само хората, които ще придобиват терени в близкото бъдеще и ще финализират проектите си в следващите две-три години, ще могат да си позволят да намалят цените. За разлика от тях, хората, придобили терени през предишни години, когато цените са били двойно по-високи, ще могат да намалят цената за квадратен метър с 50-100 евро, тъй като имат заеми за погасяване“, казва Тудор.
Допълнителните разходи са се понижили наполовина до 80 евро основно заради по-ниската степен на задлъжнялост на строителните предприемачи при привличане на финансиране. Така ако инвеститорът е можел да получи финансиране за 75% от стойността на проекта през 2008 г., този дял е спаднал до около 50%. „Общите разходи за лихва са около 45 евро и са по-ниски от преди заради по-ниската задлъжнялост“, казват от CBRE-Eurisko.


41 са регистрираните случаи на ухапване от кърлеж във Варненско за седмица
Трагедия: Възрастен мъж му прилоша и се удави край Китен
Организират благотворително бягане във Варна
Зловеща находка: Откриха труп на тийнейджър
45 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Пасивните фондове вече не са толкова пасивни
Меме акциите за трилиони долари вече са тук. Инвеститорите трябва да са готови
Индия показа, че забраната на социални мрежи за тийнейджъри има и негативи
ФИФА се оказа права за цените на билетите на Световното
Източният фланг на ЕС настоява за ускорено финансиране на ПВО
Ford жертва по един двигател на ден, за да реши големия си проблем
Електромобилите с голям пробег се превръщат в проблем
Най-добрият двигател на Maserati става хибрид, но не и PHEV
Бъдещата българска кола: Тествахме Ora 5, която от зимата ще се прави в Ловеч
Най-безшумните коли – дизели унижават електромобили
Фермерското изложение "Нашето родно" 2026 ще посети шест града
Иран: Ливан ще бъде основната тема на преговорите със САЩ
Митов: България не може да бъде посредник между Киев и Москва
Националната мюсюлманска конференция избра Ахмед Хасанов за главен мюфтия
Как българските книги стигат до световните издатели?