Какво представлява валутата на МВФ?

Напоследък все по-често се говори, че е дошло времето да се положат основите на нова международна валутна система, която да е по-малко зависима от една единствена резервна валута, какъвто е случаят с щатския долар в момента. Според Международния валутен фонд (МВФ) светът не може повече да разчита на валутата на една конкретна държава да осигури световната финансова стабилност.

Все по-често се чуват мнения, че новата световна парична система може да се базира на валутата на МВФ - т.нар. специални права на тираж (СПТ). Те са специално създаден през 1969 г. актив, с който е трябвало да се регулират международните валутни резерви на държавите, които членуват във фонда. Стойността им се базира на кошница от четирите най-ликвидни и използвани валути.

Това са щатският долар, британската лира, еврото и японската йена, като СПТ могат да се конвертират в която и да е от тези валути. Съотношението на отделните валути се преразглежда на всеки пет години от МФВ, за да се гарантира, че те отразяват относителното тегло на валутите в световната търговия и финансовата система, както и делът им във валутните резерви на централните банки.

СПТ на МВФ възлизат на 204,1 млрд. в началото на септември, което се равнява на около 318 млрд. щатски долара. Доларовата стойност на правата за тираж се публикува ежедневно на интернет страницата на МВФ. Тя се получава, като количеството на другите три основни валути се преизчисли в щатски долари на базата на обменните валутни курсове на междубанковия пазар в Лондон.

Следващият преглед на съотношението на четирите валути в кошницата на СПТ ще се проведе в края на следващата година. Към момента делът на валутите е както следва: 44% за щатския долар, 34% за еврото и по 11% за британската лира и японската йена. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ в абсолютна стойност – САЩ, Германия, Франция, Великобритания и Япония.

Специалните права на тираж са създадени през 1969 г. от МВФ, за да се поддържа тогавашната система на фиксирани валутни курсове, известна като Бретън-Уудска валутна система. Правителството и централната банка на всяка страна, която е участвала в тази система, са били длъжни да поддържат определено количество официални резерви под формата на злато и общоприети чужди валути.

Всяка държава е можела да използва тези резерви от злато и валута за покупката на своята собствена валута на паричните пазари, за да се поддържа фиксиран валутният й курс. Но международните доставки на двата основни резервни актива – златото и щатските долари, се оказват недостатъчни, за да подкрепят разрастването на световната търговия и развитието на финансовия сектор.

Ето защо международната общност решава да създаде нов международен резервен актив под егидата на МВФ, който да допълва съществуващите резервни активи. Това са специалните права на тираж, които се превръщат в специфичната валутна единица на страните, които членуват в МВФ, а в наши дни се използват все по-често, например при разплащанията между мобилни оператори за роуминг.

Въпреки взетите мерки през 1973 г. системата от Бретън Уудс се разпада и основните валути преминават към режим на плаващ валутен курс. Междувременно растежът на международните капиталови пазари улеснява финансирането от страна на платежоспособните правителства. На фона на подобно развитие на нещата необходимостта от специалните права на тираж намалява.

Първоначалната стойност на СПТ е еквивалентна на стойността на 0,888671 грама чисто злато, които по това време могат да се закупят срещу един щатски долар. След разпадането на системата от Бретън Уудс през 1973 г. обаче СПТ се предефинират като кошница от валути, които първоначално са били 16 на брой, към 1981 г. са пет, а днес са останали само еврото, йената, лирата и щатският долар.

МВФ може да разпределя СПТ между своите членове пропорционално на техните квоти, които зависят от размера на икономиките им. По този начин всеки член на МВФ получава безплатен актив в определено количество. Ако СПТ на дадена страна станат по-големи от това разпределение, тя печели лихва върху горницата и обратно - ако притежава по-малко СПТ, заплаща лихви върху недостига.

Лихвеният процент по СПТ, които служат като разчетна единица на много международни организации, се определя всяка седмица на базата на лихвените проценти за краткосрочно финансиране в съответната валута на междубанковия пазар в Лондон. Той служи като база за определяне на лихвата по заемите, отпускани на членове на МВФ, които са намират в затруднено финансово положение.

Квотите за членство в МВФ генерират по-голямата част от финансовите ресурси на фонда. Всяка държава-членка на МВФ получава квота, в зависимост от относителния размер на нейната икономика в световната и нейната отвореност. Квотата на всеки член определя максималния финансов ангажимент на страната към МВФ и нейното право на глас при вземането на решения.

През април тази година МВФ реши да реформира структурата на квотите по такъв начин, че да отразяват по-адекватно икономическата реалност. За тази цел се увеличиха квотите на бързо развиващите се икономики. Най-големият член на МВФ – САЩ, има специални права за тираж от 37,1 млрд., или 58,2 млрд. долара, а на-малкият – Палау, има квота от 3,1 млн. СПТ, или 4,6 млн. долара.

Преди 2009 г. е имало две емисии на специални права на тираж – една през 1970 г. и още една през 1979 г. Тяхното количество остава непроменено до тази година, когато МВФ увеличи правата на тираж със 161,2 млрд. през август и още 21,5 млрд. през септември до общо 204 млрд. Квотата на България възлиза на 640,2 млн. СПТ, което се равнява на близо 0,3% от всички СПТ.