Китайските производствени цени нараснаха с най-бързия темп от три години и половина през април, когато втората по големина икономика в света набира скорост след силния растеж през първото тримесечие, но икономистите омаловажиха рисковете за инфлацията, съобщава Ройтерс.
Инвеститорите в световен мащаб са все по-притеснени, че стимулиращите мерки може да предизвикат скок на инфлацията и да принудят централните банки да повишат лихвените проценти и да предприемат други затягащи мерки, потенциално задържайки икономическото възстановяване.
Индексът на цените на производители в Китай (PPI), показател за индустриалната рентабилност, се е повишил с 6,8% през април спрямо година по-рано, съобщи Националното статистическо бюро. Увеличението е по-бързо от ръста от 6,5%, прогнозиран от анализаторите на Ройтерс, и от повишението с 4,4% през март.
Индексът на потребителските цени (CPI) обаче се е повишил по-слабо от очакваното с 0,9% на годишна база, задържан от по-ниските цени на храните. Според анализаторите нарастващите разходи от повишението на цените на производителите е малко вероятно да бъдат прехвърлени изцяло на потребителите.
китай
„Все още очакваме голяма част от ценовия натиск да се окаже преходен, като цените на индустриалните метали вероятно ще спаднат по-късно тази година, тъй като по-строгата политическа позиция тежи върху строителната активност“, казват анализаторите на Capital Economics.
„Не смятаме, че инфлацията ще се повиши до точка, в която ще предизвика голяма промяна в политиката на централната банка на Китай“, добавиха те.
Китайските власти многократно са заявявали, че ще избягват внезапни политически промени, които биха могли да провалят икономическото възстановяване, но бавно нормализират политиката и ограничават спекулациите с жилищния сектор.
Резкият скок в цените на производителите се дължи на 85,8% скок в добива на нефт и природен газ спрямо година по-рано, докато преработката на черни метали е нараснала с 30%, заяви Донг Лижуан, старши статистик в изявление, придружаващо съобщението.
Потребителите могат да се сблъскат с известно покачване на цените вследствие на глобалния недостиг на чипове, засягащ стоки като домакински уреди, автомобили и компютри, каза Ирис Панг, главен икономист на китайската ING.
„Вярваме, че увеличението на цените на чиповете вече е повишило цените на хладилниците, пералните машини, телевизорите, лаптопите и цените на автомобилите през април, които са се увеличили с между 0,6% и 1% на месечна база“, обяснява тя.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай се увеличи с рекордните 18,3% на годишна база през първото тримесечие, като страната се възстановява от опустошителното въздействие на COVID-19.
Много икономисти очакват ръстът на БВП на Китай да надхвърли 8% през 2021 г., въпреки че някои предупреждават, че продължаващите смущения в глобалната верига на доставки и по-високите бази за сравнение ще променят инерцията през следващите тримесечия.


219 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за седмица
Откриха мъртъв генерал-майор от ФСБ в оставка в Москва
Пулев: Задълбочаваме икономическото партньорство със САЩ
„Събор Кривини“ дарява всички приходи от входни такси за ремонт на храм в Долни чифлик
Какво време ни очаква в събота?
Нов ензим може да изтрие десетилетия молекулярно увреждане от тъканите
Tesla, Leapmotor и Xiaomi изтеглят 4 млн. коли в Китай заради опасни дръжки
Седмицата в развитие: Минималната заплата, АЕЦ „Козлодуй“ и пазарите
Ваксината срещу рак на Merck и Moderna е пробивът, който чакахме
Мери Дали за обратните изкупувания, инфлацията, търсенето на AI, част 2
BMW готви най-мощния спорт турър на планетата
Отказ на спирачките прати кола на дъното на басейн
Чешка хиперкола подобри рекорд на Pagani Huayra
Популярна верига супермаркети ограничи достъпа на електромобили
Geely ще връща услугата, като помага на европейците да правят автомобили
6 реплики, с които той показва, че не ви уважава
Вадим Ермолаев все още си задава един въпрос: Кой е искал да го убие?
След осем години чакане: първите F-16 Block 70 летят към Тайван
България удари Украйна на европейското по волейбол
НАТО 3.О: САЩ се отдръпва, а Европа поема по-голяма отговорност за отбраната си