До 2020 година учениците ще имат електронни учебници по всички предмети

До 2020 година ще има електронни учебници по всички предмети, гласи стратегия за внедряване на информационните технологии в образованието за периода 20014 – 2020 година. Сред дългосрочните мерки в стратегията са и виртуалните класни стаи и лаборатории, както и автоматизация на оценката за качеството на образованието, както и открит достъп до образователните и научните ресурси.

Преди това обаче, до 2015 година, в образователните и научните институции ще бъде изградена безжична WiFi инфраструктура. По този начин ще се стимулира използването на мобилни устройства.

В текстовете, публикувани за обществено обсъждане, е записано още, че до края на следващата година трябва да бъде изграден образователен портал и електронни помагала по всички природо-математически науки.

Заложени са и краткосрочни мерки в стратегията, които да бъдат изпълнени през тази и следващата година, например, да бъде създадена нормативна база за цифрово учебно съдържание, както и пилотно внедряване на интегрирани управленски системи в училища и университети.

Целта на тези мерки са по-ефективни публични разходи за образование и насърчаване на частните инвестиции. Друга цел е бъде създадена и благоприятна среда, която да осигури качествено образование и ефективна наука.

Анализът на ситуацията по отношение на новите технологии в науката показва значително изоставане. На един компютър се падат по 11 ученици (статистиката обхваща учениците от 11 и 12 клас). За сравнение в ЕС на един компютър сядат средно по четирима ученици от последните класове.

Материалната база е остаряла, но въпреки това се вижда желанието на учителите да участват в курсове за подобряване на квалификацията в областта на новите технологии – 43% от учителите участват в такова обучение. Това е малко над средното в ЕС, където 42% от учителите се записват в курсове за подобряване на уменията в областта на информационните технологии.

Според авторите на стратегията това е показател, че при една съвременна материална база и модерна комуникационна среда страната ни успешно може да се мери с най-добрите европейски практики.

Усилия са необходими особено предвид лошата демографска ситуация в страната, се казва още в анализа. България е с едно от най-бързо застаряващите населения в Европа, а специално в сферата на образованието средната възраст на учителите и преподавателите е висока. Постоянно намалява броят на младите хора, които искат да преподават и това затруднява прилагането на иновации и реформи. 

Налице е и липсата на мотивация сред учителите, които не успяват да се адаптират към новите реалности, а, от друга страна, учащите пък не осъзнават образованието като ценност. Налице е разрив между поколенията, остава и традиционният проблем за българското образование, свързан с липсата на критичното и аналитично мислене.