Свободният пазар възпрепятствал развитието на широколентовия достъп у нас

Свободният пазар е един от рисковете, на които е изложено развитието на широколентовия достъп в България, твърди Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер на конференция „Българският потребител в дигиталния свят”.

По думите му комерсиалният интерес в големите градове е подтикнал частните инвеститори да предложат повече от достатъчно видове широколентов достъп на приемливи цени с необходимото качество, като вън от големите центрове обаче тези фактори липсват.

Именно там е фокусът и потенциалните инвестиции на Българска национална стратегия за развитие на широколентовия достъп, чийто проект бе публикуван в електронен вид за публично обсъждане. Две са зоните, в които се планира да бъдат инвестирани публични средства – зоната на крайградските региони и зоната на селските региони, обяснява Статев.

Според него обаче най-опасният риск пред реализиране на инициативата е ефектът на „политическо безвремие”:

„На пръв поглед не съществува политическа сила, която да не си дава сметка и да не разпознава информационните и конекционни технологии като разрешаващ фактор за устойчивото развитие на националната конкурентноспособност. Въпросът обаче е кога ще излезем от разбирането и ще стигнем до действията.”

През последните четири мандата на управление на различните политически сили няма такава, която да не е дефинирала, че проблемите на информационните и конекционни технологии са приоритет за управлението, пояснява Статев. В същото време обещанията за публичните инвестиции в този сектор не са били реализирани в размера и начина, по който са били предложени.

Според Статев индустрията, в лицето на инициативата и професионалните организации, трябва да упражни натиск върху политическите партии, така че ефектът от политическото безвремие да бъде елиминиран.

Друг рисков фактор пред инициативата е недостигът на експертен и административен капацитет в държавната администрация, което затруднява усвояване на средствата от еврофондовете. Изходът от тази ситуация, според Статев, е публично-частното партньорство.

На скоростта на развитие на българската инициатива основно ще повлияе финансирането, добавя Статев. По линия на различни европейски инструменти инициативата има алокирани около 50 млн. евро. До момента в бюджета за тази година няма предвидени, нито на национално, нито на общинско ниво, които да подкрепят реализирането на програмата. В същото време парите от еврофондовете не могат да бъдат ползване за две цели – за проектиране и след това за управление и поддръжка на изградените широколентови структури. Това затвърждава необходимостта от оказване на натиск върху политиците за разрешаване на този проблем. Досега инициативата се осъществява единствено благодарение на финансиране от частния сектор, пояснява той.

В коментар за проникването на широколентовия интернет в България Статев се позова на статистики, сочещи, че страната е на челни позиции по широколентов достъп в Европа. Според него обаче тези данни не вземат под внимание паневропейския стандарт за широколентов достъп, при който основана технология е ADSL. По това отношение България е на едно от последните места. При отчитане на спецификата на българското интернет развитие, която се изразява в това, че на българския широколентов пазар ADSL технологиите представляват 22%, а доминиращата част от широколентовият достъп е представена от други технологии, се вижда, че в големите градове и индустриални центрове въпросът с широколентовия достъп е решен, като преобладаваща е т.нар. lan технология. Тази специфична проява на предприемчивост, задоволяващата търсенето на пазара, е развита най-вече в страните от Централна и Югоизточна Европа, допълва Статев.