Франция пак се замисля за регулиране на социалните медии

Френският законодателен и административен арсенал вече се бори с незаконното съдържание онлайн и кибертормоза, като подчертава как проблемът е свързан с липсата на правила. Френското законодателство изисква онлайн платформите да премахват незаконно съдържание, след като е било маркирано като такова, като част от директивата на ЕС за електронна търговия от 2000 г. От 2009 г. насам материали за сексуално насилие над деца, расистки и антисемитски коментари, реч на омразата и терористична пропаганда могат да бъдат маркирани чрез платформа, наречена Pharos.

Точно чрез Pharos акаунтът на убиеца на Пати е докладван от неправителствена организация. Платформата се използва и за идентифициране на хора, които са изразили подкрепа за терориста след нападението. Само през 2019 г. в платформата са подадени над 228 000 сигнала, според правителството, които се обработват от екип от 28 служители.

Последните законодателни усилия за борба с речта на омразата обаче не успяха. Законът на Летисия Авиа, който изискваше платформи като Facebook и Twitter да премахнат маркираната реч на омразата в рамките на 24 часа, беше почти напълно отхвърлен от конституционния съвет на Франция с аргумент, че текстът може да застраши свободата на словото.

Сега Авиа иска части от това законодателство да бъдат включени в предстоящия законопроект за сепаратизма, предназначен за борба с радикалния ислям, според France Info. „Социалните мрежи трябва да инвестират повече в модериране на съдържанието, тогава публичните власти трябва да могат да поемат ... полицията трябва да може да идентифицира виновниците“, добавя тя.

YouTube на Google актуализира своята политика за реч на омразата през юни 2019 г., което доведе до прекратяването на каналите на комика Диудоне и есеиста Ален Сорал, два влиятелни гласа, обвинени в разпространение на антисемитизъм във Франция. През декември 2019 г. онлайн платформата също актуализира политиката си за тормоз, за ​​да забрани „непреки или подразбиращи се заплахи“.

Twitter, който също има правила срещу речта на омразата, терористичната пропаганда и тормоз, представи през ноември 2019 г. и август 2020 г. нови функции, които да помогнат на потребителите да контролират кой може да отговаря на техните туитове.               

От Facebook Франция не са отговорили на искането за коментар.

„Отговорността на платформите ще зависи от законодателната рамка. Не може да им се вярва, че ще постигнат необратим напредък“, каза Сопо. „Facebook има ниво на умереност, което стана много задоволително в сравнение с това отпреди няколко години, но какво ни казва - че компанията ще остане добродетелна, ако не е задължена да го прави по закон?“, посочва той.

Доминик Булие, професор в университета по политически науки Science-Po, подчертава, че законодателната рамка не отчита вирусния механизъм, който всъщност стои зад проблема. „Трябва да прекъснем онова, което е известно като верига от зараза, в тези мрежи“, посочва той. "Потребителите ще се изразят радикално, ще кажат глупави неща, ще има фалшиви новини, реч на омразата, всички сме съгласни, но това просто не трябва да се разпространява със скоростта, с която се разпространява“, допълва той.