Предстои ревизия на европейското законодателство за търговия с емисии

След климатичната конференция в Париж предстои ревизия на европейското законодателство за търговия с емисии. Това стана ясно на пресконференция на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.

„2015 г. може да бъде наречена година на климата. Постигнатото споразумение между 195 държави в Париж гарантира, че ще бъдат положени усилия за ограничаване на глобалното затопляне с не повече от 2°C и страните ще предприемат действия за ограничаване на емисиите парникови газове“, посочи тя. 

Запитана как конкретно Споразумението ангажира България, министърът обясни: „Всяка една от държавите участнички трябваше да заяви индивидуален принос и ангажимент. Държавите от ЕС заявиха общата си цел през октомври 2014 г. - до 2030 г. да се намалят емисиите парникови газове с 40% спрямо обемите от 1990 г. Тепърва ще стартират преговорите на ниво ЕС. Ще бъде актуализирана и модернизирана директивата за търговия с емисии“.

Ивелина Василева допълни, че България вече е преизпълнила целите си, които трябваше да постигне до 2020 г.
Имаме сериозно поле за действие в областта на енергийната ефективност, каза тя и припомни, че се изпълнява националната програма за саниране. За изпълнението на ангажиментите на държавата ни ще допринесат и мерките в други оперативни програми, включващи енергийна ефективност, каза министърът.

Тя допълни, че следващата година от 22 април в Ню Йорк Споразумението ще бъде подписано от държавите, които са го ратифицирали. За да влезе документът в сила, той трябва да бъде подписан от поне 55 държави, които да емитират поне 55% от емисиите парникови газове в глобален мащаб.

България през изминалата година по линия на търговете е генерирала 236 млн. лв. приходи от продажбата на емисии парникови газове, съобщи още Василева.

От тези средства 71% отиват във Фонда за енергийна сигурност, за да покрият зелената добавка. Останалите средства се използват за ограничаване на измененията на климата.

36 млн. лв. са инвестирани чрез Националния доверителен екофонд, за да се подобри енергийната ефективност на публични сгради по схемата за зелени инвестиции. За същата цел са използвани 15 млн. лв. по Националната инвестиционна програма за климата.

Планира се през 2016 г. по Националната инвестиционна програма за климата да бъдат заделени още 14 млн. лв. – отново приходи от квоти, за енергийна ефективност. Ще започне и национална програма за електромобили с бюджет 1 млн. лв.

За изпълнението на оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2007-2013 г. министърът отчете, че за екопроекти са разплатени 3,4 млрд. лв., или приблизително 100% от бюджета на програмата.

След като програмата беше замразена от Брюксел заради нарушения при търговете до ноември 2014 г., за 2015 г. забавянето е било компенсирано.

От ноември 2014 г. до сегашния момент са платени 1,1 млрд. лв., посочи Василева. Средствата, разплатени през тази година, са 797 млн. лв. С последните два подадени сертификата от екоминистерството се очаква възстановените от ЕК средства да достигнат 1,9 млрд. лв., или 72 на сто от бюджета на програмата.

Обработените плащания също са нараснали. До началото на 2015 г. са обработени заявки за 49% от бюджета на ОПОС. През 2015 също са обработени 49%.

Министърът припомни, че са обновени или построени 44 пречиствателни станции и до края на годината ще бъдат завършени още 6. Новите депа за отпадъци са 15, до края на годината ще бъдат пуснати още 4 инсталации.
На изпълнителите на проекти са наложени санкции (финансови корекции) за 190 млн. лв., но точната сума ще стане ясна догодина при пълния отчет за програмата.

Ивелина Василева каза още, че недовършените водни европроекти ще бъдат фазирани (прехвърлени за финансиране към новия период) – в Банско, Видин, Тервел, Шумен, Раднево, Ямбол, Враца и „Златни пясъци“.

Тъй като водната реформа не е приключила, с пари от ОПОС 2014 – 2020 ще се финансират четири водни проекта – в Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен заедно с Долна Митрополия, както и още пет проекта, които се преглеждат от JASPERS. Фазираните и ранните проекти надхвърлят 700 млн. лв.