Спорове, постановки и подбор на думи - зад кулисите на сделката от Париж

Това беше споразумение, родено от страха от провал и представено с лекотата на френската дипломация. Шест години по-рано държавните лидери си тръгнаха от преговорите в Копенхаген без сделка. Решението за повторна среща в Париж и опит 200 страни да се споразумеят за намаляване на въглеродните емисии беше рисково: повторен провал можеше да сложи край на единния подход в борбата с климатичните промени, пише агенция Ройтерс. А нито един политически лидер не иска репутацията му да бъде опетнена от повторение на сценария от Копенхаген.

Министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиюс имаше доминираща роля по време на конференцията. През 80-те години той беше най-младият премиер в историята на Франция, а днес вече е достолепният държавник, който се опитва да заслужи по-високо място в същата тази история. През двете седмици във фокуса на вниманието неговият безмилостен оптимизъм определяше публичната реторика на преговорите.

Зад кулисите обаче имаше конфронтации и компромиси в последния момент. И в крайна сметка се стигна до търсеното споразумение, но пътят към него беше осеян със спорове за пари, с формиране на редица конфигурации от държави, както и с часове наред дискусии какво трябва да се направи. 

За оцелелите от Копенхаген, ключът към успеха в Париж беше подготовката. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун се оплака, че политическите лидери не са били подготвени за срещата в Копенхаген. Затова този път френските власти се постараха да ангажират лично и другите лидери.

През първия ден речите бяха счетени за успешни. Представителите на ООН бяха доволни от сравнително добрия тон на руския президент Владимир Путин, който според източници на Ройтерс, лично е уверил Бан Ки Мун, че Русия няма да блокира сделката.

Фабиюс беше сформирал екип от дипломати и представители на френския публичен сектор, за да гарантират плавното протичане на разговорите. „Той (Фабиюс) гледаше на това не толкова като на сделка за климата, а по-скоро като на търговско споразумение“, казва един от източниците на агенцията.

Съставянето на преамбюла беше задача на Клаудия Салерно, министър на екологията на Венецуела – страната, която беше най-яростният критик на преговорите в Копенхаген. На тях до голяма степен се гледаше като на обединение на големите държави срещу по-малките.

И все пак не беше лесно да бъдат спечелени всички развиващи се държави. Обект на спор беше доколко споразумението да бъде законово обвързващо, особено за богатите държави, от които се очаква да осигурят милиардите долари за прехода към нисковъглеродно бъдеще. 

Преговарящите от САЩ знаеха, че трябва да сложат край на разделението богати-бедни и тактиката беше да се присъединят към хлабавата коалиция от държави, т. нар. коалиция на високите амбиции. Тя е съставена от Европейския съюз през 2011 г. и тогава беше малък съюз от ЕС и няколко малки островни държави. С наближаването на срещата в Париж към коалицията се присъединиха някои държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския регион и разработиха план, който включваше ограничаване на покачването в глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалната епоха до края на 21 век.

Това число почти не се споменаваше в сериозни дискусии преди форума. Но след присъединяването на САЩ към коалицията тази цел отново беше на дневен ред. Освен това към нея бяха добавени обещания за стотици милиони долари помощ за островните и развиващите се държави, за да се справят с негативните последици от климатичните промени. В крайна сметка в този лагер дойдоха Канада, Австралия и Бразилия. Китайската делегация определи това обединение като "постановка".

Голяма част от действителната работа при климатичните преговори беше свършена от хора, които въобще не присъстваха на форума. След като бяха на откриването, президентът на САЩ и Китай Барак Обама и Си Дзинпин обсъждаха отделни пасажи от споразумението по телефона и двете държави изглежда бяха на една позиция.

До събота изглежда нещата си идваха на мястото. Имаше една последна пречка, посочва Ройтерс. Във финалния текст 143 ангажимента имаха задължителен характер, а 40 – пожелателен. В стилистиката на текста в първата група използваната дума е shall (ще), а във втората – should (трябва да). В една от секциите обаче изглежда двете думи са били разменени.

Изведнъж се стигнало до забавяне в залата, където вече царяла еуфория заради постигнатия успех. Фабиюс и държавният секретар на САЩ Джон Кери излезли от залата, след което се разнесли слухове за провал. Скоро обаче двамата министри се върнали и Фабиюс обяснил объркването с техническа грешка, причинена от умора. Той допълнил, че едно „shall“ e било заменено с „should“ и обявил успеха на климатичните преговори в Париж.