България отстъпи по конкурентоспособност на икономиката

България е паднала в общата класация за конкурентоспособност на икономиките с две места в сравнение с 2010 г. Така страната ни вече заема 55-то място сред наблюдаваните 59 икономики в света. Това обявиха днес от Центъра за изследване на демокрацията, с чието участие страната ни за шести път е включена в класацията Годишник на световната конкурентоспособност 2011 г.

Резултатите на икономиките, включени в годишника, се следят внимателно от международните инвеститори, като различните компании наблюдават показатели, интересуващи само тях, обяснява пред БТА Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията.

Оценкате се извършва по 331 показатели, групирани в четири групи - икономически резултати, ефективност на правителството, бизнес среда и състояние на инфраструктурата, която е с най-голяма тежест при дългосрочното отчитане на конкурентоспособността.

Нито една от наблюдаваните икономики в Европа не получава най-високата оценка. Класацията се оглавява от Хонконг и САЩ, които изпреварват лидера от предходната година - Сингапур, сочи анализът.

След България в Европа остават единствено Гърция (със спад от цели 10 позиции спрямо миналата година), Украйна и Хърватия. Твърде вероятно е страни като Португалия също да изпаднат в подобна позиция, заради липса на актуалност в някои от данните, прогнозира още Стефанов.

България има дългосрочен проблем по отношение на инфраструктурата, смята експертът. Той определя като сериозна заплаха за конкурентоспособността в близко бъдеще и развитието на трудовия пазар, дългосрочната безработица и научната инфраструктура, която би трябвало да осигури бързото навлизане на новите технологии в икономиката.

От ЦИД посочват като позитивни елементи нарасналия износ и наблюдаваното увеличение на дела на високотехнологичния експорт, което според Стефанов носи по-голяма добавена стойност на общите показатели. Ученият обаче не пропусна да отбележи намаляващия износ на произведени стоки и слабата им реализация на европейските пазари.

Консервативната фискална политика е другият плюс за страната ни, коментира Стефанов. Според него, самият факт, че България излезе от кризата без външна помощ - без намесата на МВФ и на Световната банка, е показателен, че това може да се счита за успех.

За 2011 г. България е една от страните с най-високорастяща производителност на труда, сочи още анализът.

Чуждестранните инвестиции с натрупване като процент от брутния вътрешен продукт се определят от експерта като сравнтително големи. Причина за това е високият приток на закъснели инвестиции, което може да се тълкува и като резултат от сравнително ниския размер на БВП.

На този етап най-примамливи за чуждите инвеститори остава ставката на корпоративния данък и размерът на краткосрочните лихви в реално изражение. Вторият показател според Стефанов е малко подвеждащ, защото за разлика от други страни България няма реално функциониращ пазар.

Сред най-слабите страни на икономиката се сочат ниските преки инвестиции в чужбина от страна на български предприемачи. Липсата на антимонополно законодателство в страната също се определя като пропуск

"Въпреки че България имаше еврокомисар по защита на потребителите, българските потребители са едни от най-силно засегнатите от монополни съглашения и други подобни картелизации, които водят до повишаване на цените", казва Стефанов. Като примери в това отношение той посочва сагата с цените на горивата, монопола в топлофицирането, телефонията и др.