По-ниски данъци предлага ИПИ в алтернативен бюджет за 2014 г.

Бюджет за 2014 година с по-ниски данъци и по-малки разходи, предлага Институтът за пазарна икономика в своя Алтернативен държавен бюджет.

Според икономистите е възможна алтернативна фискална политика, която залага на реформи и растеж, а не просто на преразпределяне и харчене на публичен ресурс. Алтернативният бюджет за 2014 г. се фокусира върху децентрализация и развитието на регионите, реформи в здравеопазването и пенсионното дело, по-малка и по-ефективна администрация.

Предложената алтернатива на държавния бюджет изоставя дефицитното харчене и трупането на нови дългове, като залага балансиран бюджет, съобщават от ИПИ.

Докато правителственият план предвижда дефицити поне до 2016 г., тоест най-малко 8 поредни години на бюджетен дефицит (2009-2016 г.), алтернативата на ИПИ отрича пристрастяването към дефицитното харчене и разписва балансиран бюджет още за 2014 г. В допълнение се премахват или намаляват някои данъци, което не се е случвало от 2008 г. насам, според икономистите от института.

Заложеният от правителството ръст на Брутния вътрешен продукт от 1,8% е доста оптимистична прогноза, каза Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, цитирана от БТА. Този ръст е трудно постижим и не отчита два риска - очакванията за нова рецесия в еврозоната и политическата несигурност в страната. Необходимо е да се заложат по-сериозни буфери в бюджета, смятат икономистите.

От ИПИ предлагат общите приходи в бюджета догодина да бъдат 29.870 млрд. лева, което е 36,6 на сто от БВП. В проектобюджета на института общите разходи падат с около 2,5 млрд. лева спрямо проекта на министерство на финансите до 28.938 млрд. лева, което е 35,5 на сто от БВП.

Проектобюджет на ИПИ е с положително салдо от 27 млн. лева, а проектът на финансовото министерство е с дефицит от 1.472 млрд. лева.

Акценти от Алтернативен бюджет 2014

Данъчни промени – премахване на данък „дивидент” (сега 5%), премахване на данък „лихва” (сега 10%), 10% данък върху едноличните търговци (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата), ограничаване на данъчните преференции (облекчения за земеделци, ваучери за храна, преференциално ДДС за туризма), постепенно покачване на акциза върху цигарите, което да започне от 2014 г. с цел избягване на шоково покачване следващите години (увеличение на минималния акциз от 148 на 154 лв. на 1000 цигари).

Общият ефект от предложните данъчни промени е положителен, тоест води до повече приходи в рамките на 100 млн. лв.;

Реално свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – засяга всички административни звена, като единствено разходите за образование остават непроменени за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства и съкращаване на структури. Общият ефект от предложените съкращения е над 1 млрд. лв. по-малко разходи;

Ограничаване на субсидиите от бюджета – премахване на националните доплащания за земеделските производители, в т.ч. тютюнопроизводители (заложени 264 млн. лв.) и образуване на фонд за приоритетно проектно финансиране за животновъдство и зеленчукопроизводство (в рамките на 50 млн. лв.); ограничаване на субсидиите за закъсали държавни компании. Общият ефект от промените е около 334 млн. лв. по-малко разходи;

Фискална децентрализация вместо „фонд” за развитие на регионите – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Сумата отново е около 500 млн. лв., колкото са заложени за регионите и в държавния бюджет. По този начин, вместо с политическо решение на министрите, ресурсът се насочва естествено спрямо икономическата активност в съответната община и обложените доходи. Преотстъпените средства могат да се предвидят само за капиталови разходи (или покриване на стари дългове), а не за текущи харчове на администрацията;

Пенсионна реформа – продължаване на покачването на възрастта за пенсиониране (което ще спести разход за пенсии от 46 млн. лв.) и пренасочване на 2 проценти пункта от пенсионната вноска към частен фонд така, както беше планирано преди повече от десет години;

Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Една такава стъпка ще върне донякъде доверието в системата, давайки стимули на работещите да се осигуряват и позволявайки на частната инициатива да предостави много по-добра услуга.

Според ИПИ предложените промени „изчистват“ данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизират разходите на администрацията, свиват субсидиите за закъсали държавни предприятия.

Промените биха засилили капиталовия стълб на пенсионната система и разбиват монопола на НЗОК. Ще бъдат осигурени реални средства за развитие на регионите чрез прехвърляне на данъчни правомощия и увеличаване на стимулите на местните власти за създаване на по-добра среда за бизнес и заетост.