Лекари и пациенти се разминаха по въпроса за повишаване на здравната вноска, стана ясно от дискусията между Димитър Петров, експерт в Българския лекарски съюз и Иван Димитров от федерация "Български пациентски форум" по БНТ.
От една страна медиците от Българския лекарски съюз (БЛС) настояват още от догодина вноската за здраве да се повиши, защото в момента тя не е адекватна за пакета здравни услуги, които покрива. От друга страна представителят на пациентите не вижда полза от повишаването на осигуровката, защото липсва контрол при разходването на средствата.
За лекарите вариантите са или да се намерят повече пари, или да се свие този пакет услуги, което значи да се лекуват по-малко заболявания с по-малък обхват.
Димитър Петров обаче уточни, че преди да се премине към повишаване на вноската, трябва да се реши въпросът с това държавата да внася пълния размер на вноските за лицата, които осигурява, а не наполовина, както е в момента. БЛС предлага това да става плавно в продължение на няколко години, но този процес да започне, защото България има най-ниския процент на здравни вноски в Европа. Той даде пример с Германия, където тя е 14,7%, а в повечето европейски страни – в порядъка между 11 и 15%.
Ако вноската бъде вдигната с 4 процента например, качеството на здравните услуги ще бъде много-по високо, заяви Петров. Според него с повишаване на здравната вноска ще получаваме по-добро здравеопазване.
„Здравето и здравното осигуряване са скъпи дейности навсякъде по света“, заяви експертът от БЛС. Той обясни, че по-доброто здравеопазване ще се изразява в по-добър достъп, защото сега направленията не стигат, в по-широк обхват на лечението, по-добри диагностични методи на лечение, по-мотивиран персонал, който ще спре да напуска държавата.
От своя страна Иван Димитров от федерация "Български пациентски форум" смята, че не трябва да се вдигат здравните вноски. „Българският пациент през последната година горе-долу два пъти повече е платил от джоба си под масата, отколкото държавата е дала“, заяви той. Според него държавата като най-некоректния платец трябва да започне да си изпълнява задълженията. Едва след това да се говори за повишаване. Дори с 20 процента да се повиши вноската, проблемите пак остават, категоричен е той.
Димитров смята, че първо трябва да се помисли за контрол върху събираемостта на вноските, който сега е неефективен. Ако това се случи, може да се окаже, че ще се появят близо 1 милиард лева в системата, заяви той. И допълни, че докато здравеопазването не се превърне в национален приоритет, колкото и пари да се дават, те пак ще изтичат някъде.
Петров пък посочи, че това е свързано с увеличението на парите за здраве, заделяни от БВП. Сега у нас за здраве се заделят 4%, а в Европа са 7%-8%.


Руски самолет с хуманитарна мисия премина през България към Сърбия
Един от най-старите радиооркестри в Европа ще гостува за първи път във Варна
23 водни бази работят по морето, нови изисквания влизат в сила от догодина
Трима мъже се удавиха на Крапец
Основателят на China Evergrande получи доживотен затвор за финансови измами
Българските олимпийци по природни науки изграждат бъдещия глобален елит
Бизнесът има интерес децата да имат защита срещу дизайна на социалните мрежи
Енергийните източници и транспортът формират половината от инфлацията у нас
Китай значително разширява морското си присъствие източно от Тайван
Porsche 911 остава безспорният крал на спортните автомобили
Какви коли карат звездите от "Одисея"
Genesis предизвиква премиум сегмента с най-големия електромобил в Европа
Toyota решава основен проблем на автоматичните скорости
Най-скъпият регистрационен номер украси брутален Tesla Cybertruck
Туристка плати 708 евро за бунгало със счупена мивка и мухлясал матрак в Приморско
Издирват 61-годишния Дончо Костадинов от село Мусачево
София поиска от БНТ оценките и мотивите за „Евровизия 2027“
Съдът окончателно оправда столичният зам.-кмет Николай Неделков
8 от 10 българи обмислят внимателно дали имат нужда от нов телефон, преди да пристъпят към покупка


преди 11 години Въпреки всичко математиката не се връзва - рано или късно на всеки един от нас ще му се наложи да влезе в болница - дали за раждане, дали за сърце, дали от катастрофа, дали от друго. Ако пазарната цена на една добра операция плюс лечението е да кажем 5 000 евра, това са към 500 месечни вноски от по 20 лева. Плюс, ако за целия си живот ползваш и лекарски прегледи и профилактика които пазарно струват да кажем още няколко хиляди. Тоест всеки трябва 40 - 70 години да е внасял непрекъснато в системата по 20 лева на месец, за да е тя в баланс. Това явно не е така. първо, внасят само една трета от всички, второ, не внасят толкова години. За това първо всички трябва да почнат да внасят и второ леко трябва да се увеличи сумата, за да може да се натрупва средно по партида по 15000 евра за примерно 30 години.А за застраховката - това е съвсем друга история - застраховаш здрав човек от риск да се разболее - това струва малко, и има много голяма вероятност той в някакъв момент да спре да плаща. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Дет са вика - няма ни една бедна държава с добра продължителност на живот"......................http://***.dnes.bg/world/2008/05/25/v-kuba-jiveiat-1800-stoletnici.51980 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Пряко свързани са :) Дет са вика - няма ни една бедна държава с добра продължителност на живот отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ееее, здравеопазването е само един от показателите (за продължителността на живота). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ...А това, че в Европа се плащало повече що за аргумент е? В САЩ се плаща даже още повече - 17% от БВП за здраве!!! Е, и?! Това, че там се прахосва здраво (и има прогнози, че ако така продължава здравеопазването може да фалира държавата) значи ли, че и при нас трябва така да се прави? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има статистически данни за продължителност на живот - те са пряко свързани с качеството на здравеопазването отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Как (кой, къде) го е измерил качеството (за което говориш)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години това следва след като се достигне определено качество от което ние сме мнооооого далече . По принцип съм съгласен , но след като изравним продължителността на живота в Бг с останалия нормален свят ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Емил Хърсев:"Едно сериозно изследване на Шери Глийд (1), доказва, че и петте основни метода за финансиране на здравеопазването дават практически еднакви резултати, че веднъж като преминат минималният праг на здравни разходи (ОКОЛО ПОЛОВИНАТА ОТ РАЗХОДИТЕ ЗА ЗДРАВЕ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ), увеличението на разходите не води до подобряване на показателите за качеството на живот [...]. Същия извод направи преди няколко месеца авторитетното сп. "Форбс": увеличените медицински разходи не подобряват здравето."Демек, дори и в България здравеопазването е финансирано двойно над прага, над който ефект от увеличаване почти няма.http://***.segabg.com/article.php?id=710843 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Хората спират да искат да плащат когато некой заобикаля осигурителния модел - просто никой не иска да се усеща балама отговор Сигнализирай за неуместен коментар