КЗК: НОИ е в правото си да отказва лични данни на небанкови кредитни институции

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) защити решение на Националния осигурителен институт (НОИ) да прекрати договор за даване на лични данни на „Кредисимо” и отказ да бъде сключен нов, става ясно от решение, публикувано на сайта на регулатора.

Комсията се произнася по жалба от страна на небанковата институция, според която НОИ злоупотребява с господстващото си положение. КЗК обаче постановява, че няма нарушение на правилата. Отказът за сключване на нов договор е израз на желанието на института за отстраняване на проблем с достъпа до информация.

От описанието на казуса става ясно, че двете страни са имали сключен договор от 2008 година, според който НОИ е давала справки за сключените трудови договори и сумите, на които се осигуряват клиентите на „Кредисимо”. Тези данни са били предоставяни във връзка с изисквания при отпускане на потребителски кредити.

Проверка на служителите на НОИ обаче показала, че клиентите на компанията са се съгласявали личните им данни да бъдат обработени само чрез едно кликване на бутон „Съгласен съм” на сайта на дружеството.

След становище от страна на Комисията за защита на личните данни по казуса, от НОИ са прекратили договора си с „Кредисимо” през декември 2013 година. Основание за това е липсата на изрични писмени съгласия за обработка на лични данни на хората, кандидатстващи за кредит.

След като отстранява нередностите, през март 2014 година „Кредисимо” отново отправя покана за сключване на договор за достъп до информационната система на НОИ. Институтът обаче не отговаря на изпратеното искане, от което компанията за бърз кредит приема, че е налице „мълчалив отказ” за сключване на договора.

Фирмата, специализирана в даването на кредити, посочва в своята жалба до КЗК, че осигурителният институт има господстващо положение на пазара за информация за осигурените лица. Подобна информация се събира и в Националната агенция за приходите, но законът не дава право да бъдат сключвани договор за достъп до лични данни с НАП, посочват те.

Само справката в НОИ дава възможност да се оцени кредитоспособността на лицата, смятат от фирмата. Изискването за такава оценка е заложено в Закона за потребителския кредит. Липсата на договор с НОИ за предоставяне на данни за осигурителния статус на кредитополучателите поставя „Кредисимо” в неизгодно положение спрямо останалите институции на пазара.

От КЗК са изискали становище от НАП по казуса. Според него приходната агенция не дава информация на небанкови институции заради характера на данните. В действащото законодателство всъщност няма предвиден специален ред за предоставяне на информация относно осигурителния доход на лица на небанкови институции, се казва още в позицията на данъчните.

На база на получените факти от КЗК посочват, че подробна информация за клиентите би следвало да бъде достъпна от кредитора чрез Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България и/или чрез предоставяне на съответни документи от страна на потребителя. Регулаторът обаче признава, че тези източници не са алтернатива на НОИ, защото работодателите например не са длъжни да дават информация на трети страни за сключените трудови договори.

В случая с НОИ и „Кредисимо” обаче няма нарушение на господстващото положение на осигурителния институт, заключава КЗК след проверката си.