Намаляват срока на валидност на Европейската здравна карта?

Срокът на валидност на Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) да се намали на шест месеца. Това са обсъждали по време на Надзорния съвет експерти от Здравната каса, става ясно от стенограмата от заседанието.

Сега картата важи за една година от издаването й.

Причината надзорниците да обсъждат намаляване на срока е, че част от разходите, заплащани от НЗОК по издадени карти, са за неосигурени лица. 

„3% от разходите, които плащаме по издадени карти са на лица, които са си платили вноските, възстановили са си правата, извадили са си карти и са престанали да плащат, т.е. в момента на ползване на помощта те са били без права“, посочва експертът от касата Таня Кирилова.

От дискусията между членовете на надзора разбираме, че се търси начин касата да не плаща за получени здравни услуги зад граница без лицето да има здравни права, защото Здравната каса е платила за оказаната медицинска помощ, тъй като според европейския регламент в срока на валидност на ЕЗОК държавата на приносителя е длъжна да покрие всеки разход, одобрен от касата в държавата, в която е използвана помощта.

Членовете на надзора не споменават каква сума е платила касата за подобни казуси - за лечение в чужбина на неосигурени български граждани. Става ясно обаче, че надзорниците имат съмнения за това какви услуги точно са били извършени по спешност на лицата и обсъждат механизъм да поискат от чуждите си партньори такава информация.

Европейската здравноосигурителна карта се издава безплатно. При необходимост тя дава достъп до спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ – държавно медицинско обслужване по време на временен престой в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария при същите условия и на същите цени като за лицата, осигуряващи се в съответната държава.

Друго дискутирано предложение е касата да затегне контрола върху изразходването на лекарства в болниците. Една от идеите е фондът да може да прекратява договора си с дадено лечебно заведение, в което са установени злоупотреби. Става ясно обаче, че към момента касата не е контролирала изписването и употребата на медикаменти в болниците, защото никой не се е занимавал с тази дейност. Според Глинка Комитов в момента ефективен контрол не може да има в пълна степен, защото в закона не е приета мярка, поискана по-рано от касата - ако болница е изписала некоректно количество медикамент, фондът да прекратява договора си с нея.

Затова Комитов предлага на надзорниците да подкрепят предложение на БЛС касата да плаща онколекарствата в болниците с 30 дни закъснение. „Става въпрос за 39 лечебни заведение, от които само 8 са частни. Искам да кажа, че 80% са държавни, т.е. министерството може да помогнете за тези болници“, казва Комитов.