Дебатът трябва да е за това каква Европа искаме, а не дали да я има

Дебатът трябва да бъде за това каква Европа искаме, а не дали да има, или не Европа. Това бе изводът от публична дискусия с български евродепутати на тема „Бъдещето на Европейския проект“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент (ЕП) в България и Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Европейският съюз (ЕС) не е нещо извън нас. ЕС е това, което страните членки му разрешат да бъде и той е толкова бърз и адекватен на заобикалящия го свят, колкото те му позволят да бъде. Това заяви евродепутатът Андрей Ковачев, член на Европейска народна партия в ЕП.

„Този съюз не е идеален, институциите трябва да се променят, да се адаптират към сегашната ситуация около нас, от изток и от юг, към огромните предизвикателства, които преди не са били толкова ясни“, каза той. Според него заедно можем да бъдем по-ефективни и да дадем по-добър отговор, отколкото всяка страна по отделно.

Ковачев припомни, че решенията в Брюксел се взимат от правителствата на страните членки и не е коректно, завръщайки се в страните си, представителите да твърдят, че „Брюксел ни притиска“ за взимането на определени решения.

Според Георги Пирински, член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, в момента се води дебат дали да се върви към федерация (европейски щати), или да има връщане към система на национални държави, които са в някакъв вид сътрудничество. Има вариант обаче, при който може да съществуват и двете неща – социални държави в социална Европа, каза той.

„Основният проблем пред ЕС е кризата на доверието на гражданите на страните членки в институциите, в ЕС такъв, какъвто е той сега“, заяви Пирински. „Последните проучвания сочат, че гражданите одобряват членството в ЕС по принцип, но не одобряват начина, по който съюзът се случва сега. Разочарованието идва от едно чувство на несигурност, заплаха от процеси и явления. Финансовата криза от 2008 г. например остави много тежки последствия върху гражданите“, допълни Пирински.

Допуснахме дебатът да бъде не каква Европа искаме, а дали да има, или да няма Европа. Това трябва да се поправи, коментира Светослав Малинов, също член на ЕНП.

Той припомни, че предстоят избори в Италия, Холандия, Германия и Франция тази година, които ще са решителни и за бъдещето на Европа. Той обаче изказа една по-различна хипотеза от традиционната по отношение на резултатите от тях.

„След това, което стана след Brexit, убеден съм, че това ще има обратният на ефекта на доминото ефект. Ще има поредици от избори, след които ще има избрани проевропейски правителства“, заяви той.

Малинов даде за пример Австрия, където в рамките на 7-8 месеца доста солидна група – повече от 6%, се преместиха от антиевропейска в проевропейска позиция, макар че всички факти сочеха, че трябва да е обратното и че трябва да се задейства ефекта на доминото.

„Все повече граждани на Европа разбират, че ЕС е нещо тленно, смъртно. Започва да се осъзнава разликата, че това, че нещо не е съвършено, не означава, че не трябва да съществува“, каза евродепутатът. „Ще трябва да осъзнаем, че перманентната критика към ЕС, особено когато е безотговорна, може да се окаже наистина разрушителна. Т.е. все повече граждани ще осъзнаят, че ЕС не е всесилен, не е всемогъщ и всичко може да бъде загубено“, допълни той.

Европейският проект никога досега не се е намирал в такава криза на доверие и тя не е в източните държави, а сред гражданите на носещите държави – тези, които плащат данъците, които носят тази конструкция, заяви Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП.

Според него причините за това са няколко. „Години наред политиците, които управляват ЕС, залитнаха в прекалена политкоректност. Смяната и подмяна на казването на нещата по друг начин няма как да не бъде усетено“, каза той.

Джамбазки отбеляза, че е време да се проведе разговор за промяната и за реформата по начина, по който работи съюзът. “На първо място ЕС трябва да уважава страните членки. Той трябва да се съсредоточи в сфери, в които може да добави стойност, но не и в сфери, които са чувствителни за националните държави. Те не трябва да бъдат подлагани на външна промяна“, допълни той.

По отношение на Brexit Андрей Ковачев коментира, че трябва да се запазят основните свободи, върху които е базиран ЕС. Той обаче призна, че това вероятно няма да се случи. По сигналите на Тереза Мей вероятно „Великобритания ще има отношения на трета страна с ЕС, поне първоначално“, каза той.

Георги Пирински отбелязва, че процесът на Brexit е ясна индикация за един много немислим допреди няколко години въпрос. „Никой не си е представял допреди време, че европейската интеграция ще има и обратен ход“. Според него възловият въпрос е какъв отговор се дава на страховете и неяснотите сред гражданите.

„Това, което става в момента след Brexit, е, че има дебат в рамките на ЕС за теми, които никога не биха били отворени, ако нямаше Brexit – общ отбранителен съюз например“, заяви Малинов. Според него веднага след референдума във Великобритания за напускането на ЕС усещането за заплаха е очевидно, но е паднала и една много голяма преграда – неизбежното вето на Великобритания по много въпроси.

По време на дискусията някои от евродепутатите очертаха и приоритетите, които трябва да има България по време на председателството на Съвета на ЕС. Джамбазки определи като приоритет демографския срив в страната, както и Западните Балкани, което беше подкрепено и от Ковачев. Той от своя страна допълни, че е важно да започнем „много активно да правим стъпки към чакалнята на еврозоната. ЕС не трябва да бъде разделян на ядро и периферия и със сигурност не трябва да оставаме в периферията“.