ИПИ: Здравната реформа – повече пари за същото

По стара българска традиция от последните десетина години, реформите в публичните сфери не се правят въз основа на обществен диалог, а на база обществено недоволство. Нормалният подход би бил правителството да седне на една маса със заинтересованите страни и да постигне консенсус за необходимите стъпки, като по този начин се постигне съгласие за дългосрочни и последователни промени.

Вместо това правителствата предпочитат да изготвят реформата на тъмно, да сондират общественото мнение, като обявят отделни елементи, но не и цялата реформа, след което, отново на тъмно, да направят някои козметични промени, така че поне някои заинтересовани страни да са доволни, като по този начин си спечелят частична обществена подкрепа. В крайна сметка се оказва или че реформата не дава необходимия резултат, защото, например, сметките не излизат, или някой не е доволен от нея и тя е отменена, това пише в анализа си Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.

Накратко това е състоянието на публичното здравеопазване, в което от години парите не стигат и се правят реформи, които си противоречат, а се дават все повече пари за все същите здравни услуги, от които нито лекарите, нито пациентите са доволни. Последната идея за реформа „изтече” неофициално по медиите през изминалата седмица, а официално ще бъде представена до края на месеца, а дотогава могат да се променят много елементи от първоначалната идея.

Така например в началото на седмицата стана ясно, че предлаганите промени не са толкова за нов здравен модел, а за осигуряване на повече пари за болничната помощ като се въведе задължителна допълнителна здравна (по-точно болнична) застраховка.

По-късно през седмицата се изясни, че все още се обсъжда вариант за увеличаване на здравните осигуровки с 2 процентни пункта (както стана и през 2009 г.). Докато и в двете предложения става въпрос за увеличаване на разходите за пациентите, то впоследствие стана ясно, че има и трето предложение, този път от министъра на финансите, което предвижда избор за осигурените лица къде да внасят цялата или част от осигуровката си – в частен осигурителен фонд (каквито към момента няма) или в държавната НЗОК, без допълнителна финансова тежест за пациентите. До края на месеца може да се говори за нещо съвсем различно.

Повече пари за същото

Настоящото предложение, за което има най-много неофициална информация, предвижда въвеждане на допълнителна задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв. на месец в застрахователно дружество по избор на осигуреното лице. Това възлиза на допълнителни разходи за осигурените в размер на около 864 млн. лв. Към тях се прибавя и очаквано увеличение на директните доплащания от пациентите за болнична помощ в размер на около 40 млн. лв., което увеличава общата сума до около 900 млн. лв. В замяна на това застрахователите ще покриват разходите за болнично лечение на стойност над 700 лв. Все още не е ясно дали това означава, че средствата за болнична помощ в системата ще се увеличат и ако да – с колко, или означава, че ще се запазят на същите нива, но НЗОК ще може да използва освободения ресурс за някакви хипотетични към момента други дейности, и ако да – какви и колко средства ще насочи към тях.

Всичко това много напомня онзи филм на ужасите, който гледахме между 2009 и 2010 г., когато здравните осигуровки бяха увеличени с 2 процентни пункта, приходите от които отлежаваха по сметка на НЗОК в БНБ, за да се използват за демонополизиране на системата. В резултат на това през двете години бяха натрупани резерви в размер на около 890 млн. лв., които просто бяха национализирани от тогавашното правителство, смазвайки бляна за конкуренция в сектора. Ефективно това увеличи разходите на НЗОК през следващата година, но без подобрение в качеството на здравеопазването. С какво сегашната ситуация е по-различна от тогава, освен с това, че се очаква да бъдат събрани 900 млн. лв. в рамките на една година, вместо за две?