ИПИ: Здравната реформа – повече пари за същото

Сметки без кръчмар

Докато правителството си е правило сметката, че ще прехвърли част от финансовата отговорност върху здравно застрахователните дружества, се оказа, че те не са наясно с бъдещата си роля, още по-малко с правата и задълженията си, но пък за сметка на това никой не ги е питал дали при тези условия са съгласни да участват в схемата. Изчисленията на Министерството на здравеопазването за 12 лв. на човек застрахователна премия са функция на сегашните здравни застрахователни премии, но по никакъв начин не отчитат рисковия профил на застрахованите лица в момента и след реформата. Най-фрапиращото е, че в сегашния вариант на застраховане не се сключват договори с пенсионери или такива с тежки заболявания като злокачествени образувания, диабет, инфаркт и др., докато в новия модел именно за такива случаи ще трябва да плащат застрахователите.

Това означава, че застрахователната премия най-вероятно ще е по-висока, но пък по-високия разход за пациентите трудно ще се „продаде” на избирателите. Затова най-вероятно „реформата” ще мине в този вариант, а няколко години по-късно като стане ясно, че парите не стигат, ще се увеличи застрахователната премия. Все пак тогава местните избори и тези за Европейски парламент ще са преминали и общественият натиск ще е по-маловажен за политиците.

Реално погледнато това, което се предлага в момента, не е реформа, а прекия резултат от лобистки натиск под мотото „здравеопазването в България е недофинансирано”. Напротив, има достатъчно средства, но те се харчат неразумно – като започнете от диспропорциите във възнагражденията между медицинския персонал в една болница и стигнете чак до обществените поръчки за доставка на консумативи и злоупотребата с клиничните пътеки. Наливането на още пари в нереформиран сектор с хронични проблеми с контрола както върху качеството на извършените услуги, така и върху необходимостта от тях, няма да реши проблемите, просто ще ги отложи във времето.

Нещо повече – предложените промени по никакъв начин на влияят върху проблема с високите преки доплащания от пациентите, тъй като те са едва 13% при болничната помощ (която именно е във фокуса на замислената реформа) и близо 81% при търговията на дребно в аптеки, санитарни и оптични магазини и др. Този проблем има много ясен и директен ефект върху здравето на хората и разходите за здравеопазване. Високите нива на доплащане за лекарствени продукти водят до компроментиране или в по-лошия случай – липса на лечение, което влошава здравословното състояние на хората, докато рано или късно те не се озовават в болница, където лечението е скъпо.

За това свидетелства докладът на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в ЕС, според който България има един от най-високите дялове на предотвратими смъртни случаи, което се дължи в най-голяма степен на сърдечно-съдови заболявания като високо кръвно налягане и исхемична болест на сърцето.

Докато управляващите се чудят как да наливат повече пари в каца без дъно качеството на здравеопазването в България ще куца, недоверието ще е голямо и, естествено, много хора ще предпочетат да си спестят плащането на здравни вноски за финансирането на пробита система. За да убедят здравно осигурените лица, че трябва да плащат повече, трябва и да им се предложи повече като обхват, качество и реален резултат.

Години наред наблюдаваме как това не става с една Здравна каса, затова е време да се въведе конкуренция при здравното осигуряване, за да може няколко осигурителя да се надпреварват да привлекат осигурените лица при тях. Така хем няма да ги получават наготово, хем няма да се отнасят към тях като към крепостни селяни, които нямат алтернатива. А пък осигурителите ще имат всичкия интерес да следят изкъсо какви плащания правят за медицински дейности и продукти.