Броят на работните часове се е увеличил с 14% по време на пандемията

Пандемията от коронавируса донесе много промени в организацията на работния процес, които продължават вече втора година и изглежда ще останат занапред. Преминаването към хибриден модел на работа не наруши продуктивността на служителите, даже напротив.

Над 8 от 10 души (82%) заявяват, че продуктивността им се е запазила и дори подобрила през последните 12 месеца (със 7% повече спрямо миналата година). Това показва проучването на Adecco Group - Resetting Normal.

Тазгодишното изследване включва 14 800 респонденти от 25 държави на възраст между 18 и 60 години, което го прави едно от най-изчерпателните проучвания досега на пазара на труда в световен мащаб. То е проведено в периода 13 май-4 юни 2021 г. 

Почти три четвърти (72%) от анкетираните настояват работодателите да преразгледат продължителността на работната седмица и броя на работните часове. Тези данни са подкрепени от цели 75%, които смятат, че е важно гъвкавата форма на работа да бъде част от новото нормално и за в бъдеще.

Позитивите на работата от разстояние

За много от професиите дистанционната работа e доминираща вече втора година. Това има не едно или две предимства, като 43% от респондентите казват, че са подобрили дигиталните си умения. 50% са намерили по-добър баланс между работа и личен живот, а 47% твърдят, че се справят по-успешно с управлението на времето си. Близо 40% от хората оценяват доверието на работодателите при работата от вкъщи. Над три четвърти от анкетираните (76%) искат гъвкавата форма на работа да се запази и след пандемията. Това е особено валидно за родителите на малки деца. В същото време хората от поколението Z (родените след средата на 90-те години - бел. ред.) не са толкова големи поддръжници на запазването на този модел.

Мечтата за по-кратка работна седмица

Изненадващо или не, броят на работните часове се е увеличил с 14% от 2020 г. насам, като 63% от служителите посочват, че работят повече от 40 часа седмично. Това сумарно означава допълнителни 268 работни часа годишно или почти три допълнителни работни дни всеки месец.

Въпреки това, 6 от 10 души казват, че биха могли да свършат работата си за по-малко от 40 часа. Тази разлика е особено голяма в Япония, Китай и Испания. Това обяснява защо повечето (72%) от респондентите искат работодателите да преосмислят продължителността на работната седмица, а според 73% договорите трябва да отразяват получените резултати, а не броя изработени часове. За тези две твърдения има стабилна подкрепа от изпълнителния мениджмънт, който също смята, че работодателите трябва да се фокусират върху тези въпроси.

Заплащането на база постигнати резултати остава предизвикателство

Ако хибридната форма на работа стане норма, договорите от 9 до 17 ч. изгубват смисъла си. Все повече служители и мениджъри призовават за заплащане, базирано на постигнатите резултати, вместо на отработените часове – тенденция, която беше налице и през 2020 г. Над половината служители обаче посочват, че преките им ръководители не ги оценяват на база резултати, а на времето, прекарано на работа. Малко над една трета от работещите казват, че са оценени според постигнатите резултати.