БНБ допуска забавяне на икономическата активност през второто полугодие

Българска народна банка (БНБ) прогнозира забавяне на икономическата активност у нас през втората половина на годината, ако стопанската конюнктура в Европа, геополитическото напрежение между Украйна и Русия, дефлационните процеси в страната, ситуацията с Корпоративна банка АД (КТБ) и политическата несигурност окажат негативен ефект върху очакванията, нагласите и поведението на фирмите и домакинствата.

Ако възстановяването на икономиките на основните ни търговски партньори продължи, външното търсене би оказало положително влияние както върху растежа на износа на стоки и услуги, така и на икономическата активност у нас. По този начин нетният износ би имал положителен принос за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) в реално изражение до края на 2014 г.

Потреблението, вътрешните инвестиции, правителствените разходи и индустриалният сектор допринасят за високите темпове на икономически ръст от началото на годината, отчитат още експертите на БНБ в своя тримесечен „Икономически преглед“. Анализаторите очакват през третото и четвъртото тримесечие вътрешното търсене да се задържи на нива, близки до тези, наблюдавани през първото полугодие, а приносът на правителствените инвестиции за растежа на БВП да намалява.

Освен това от БНБ прогнозират, че заради слабото изпълнение на целите за данъчните приходи и реализирането на по-високи разходи за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК заложеният дефицит в размер на 1,8% от БВП за 2014 г. по всяка вероятност ще бъде превишен. При евентуална нужда от оказване на държавна помощ за КТБ обаче от БНБ смятат, че съответните разходи не би следвало да имат пряко влияние върху касовия дефицит за 2014 г., но биха се отразили върху дефицита на начислена основа, като размерът на този ефект ще зависи от избрания механизъм на държавна подкрепа.

По отношение на инфлацията експертите очакват, че до края на годината тя ще остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно ще се забавят. Според БНБ затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на административно контролираните цени в съчетание с постепенното преустановяване на понижението на цените на хранителните продукти.

До края на годината лихвите по депозитите ще спадат още, а тези по кредитите - ще се колебаят около достигнатите текущи нива. Според БНБ понижението на лихвите по депозитите ще бъде определено най-вече от високата ликвидност на родната банкова система, понижаването на лихвените равнища на паричния пазар в еврозоната и сравнително слабото търсене на заемни ресурси.

Рискове пред икономическата активност

През първото тримесечие на 2014 г. икономическата активност се повишава на верижна база главно поради по-съществения растеж на вътрешното търсене и увеличението на запасите. Частното потребление нараства, инвестиционната активност също се повишава, като значителен принос за това имаха правителствените инвестиции. Основен принос за растежа на икономическата активност имаше индустриалният сектор, където увеличението на добавената стойност беше до голяма степен свързано с нарастване на запасите, пишат експертите на БНБ в своя икономически преглед за вторите три месеца на 2014 г.

Поради все още несигурната икономическа среда фирмите остават предпазливи по отношение на наемането на работници. През първото тримесечие на 2014 г. общата заетост се задържа на нива, близо до наблюдаваните през четвъртото тримесечие на 2013 г., като слабо се повишава на верижна база. Равнището на безработица според сезонно изгладените данни от Наблюдението на работната сила се понижава слабо през първото тримесечие на 2014 г., достигайки 12,4%.

От второто тримесечие на 2014 г. БНБ очаква продължаващото възстановяване на икономиките на основните търговски партньори на България и свързаното с него нарастване на външното търсене да окажат положително влияние върху растежа на износа на стоки и услуги и икономическата активност у нас.

Рисковете за прогнозата на БНБ за икономическата активност са свързани най-вече с влиянието на външната среда върху българската икономика както по отношение на конюнктурата в еврозоната и ЕС като цяло, така и поради повишеното геополитическо напрежение в Украйна и Русия.

Друг източник на несигурност пред прогнозата произтича от ценовите процеси, тъй като при продължаване на дефлацията е възможно печалбите на фирмите да намаляват, което да влоши нагласите им и да ограничи разходите им за инвестиции.

Поставянето на 20 юни на КТБ, четвъртата по големина на активите банка, под специален надзор, ще има отрицателен ефект върху икономическата активност на фирми и домакинства, които са клиенти на банката, допускат експертите на БНБ. Засилената политическа несигурност, свързана с предсрочните парламентарни избори през октомври, също може да има негативен ефект върху очакванията, нагласите и поведението на икономическите агенти, смятат още те.