БНБ допуска забавяне на икономическата активност през второто полугодие

Състояние на банковата система, спестяванията и кредитирането

Запазващата се висока норма на спестяване на домакинствата продължава да оказва влияние за нарастване на привлечените средства в банковата система през периода януари-юни 2014 г., което допринася за поддържане на високата ликвидност на банките. Относително висок темп на нарастване от началото на годината продължиха да имат овърнайт депозитите и депозитите, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца, при запазващо се намаление на депозитите с договорен матуритет, отбелязват от централната банка.

През първите пет месеца на годината банките използваха значителна част от ликвидността си за увеличение на чуждестранните си активи, за инвестиции в държавни ценни книжа (ДЦК), издадени от българското правителство, за увеличаване на вземанията от неправителствения сектор и в по-малка степен за намаляване на чуждестранните си пасиви.

Към края на юни спрямо май БНБ наблюдава свиване на чуждестранните активи на банките и увеличение на ДЦК на българското правителство в портфейлите им. Годишният растеж на вземанията от неправителствения сектор започна да се ускорява от февруари и през юни възлиза на 2,4% вследствие нарастване на кредитирането за нефинансови предприятия и при слабо повишение на кредита за домакинствата.

През третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. от БНБ очакват прирастът на привлечените в банковата система ресурси от резиденти да продължи да надвишава търсенето на кредити, което ще се прояви в поддържането на висока ликвидност на банковата система. Възможно е обаче очакваното понижение на лихвите на паричния пазар в еврозоната да стимулира банките да търсят инвестиционни решения на вътрешния пазар.

През третото и четвъртото тримесечие може да се наблюдава допълнително понижение при лихвите по депозитите, което ще бъде определено най-вече от високата ликвидност на банковата система, понижаването на лихвените равнища на паричния пазар в еврозоната и сравнително слабото търсене на заемни ресурси, отчитат експертите на БНБ. Те очакват лихвите по кредитите да се колебаят около достигнатите нива. Към края на юни лихвата по потребителските заеми в левове е 11,26%, по жилищните – 6,53%. Средният лихвен процент по депозитите в местна валута спадна до 3,36%, а в евро – до 2,89%.

Увеличаване на бюджетния дефицит

През първите пет месеца на 2014 г. бюджетната позиция на страната отбеляза влошаване спрямо съответния период на 2013 г. под влияние на забавянето в темпа на растеж на данъчните приходи, което не бе компенсирано с ограничаване на бюджетните разходи от страна на правителството, гласи анализа на БНБ.

В резултат от ускоряването на инвестиционните разходи и поддържането на висок темп на растеж на социалните плащания фискалната политика на правителството продължи да оказва положително влияние върху общите инвестиции и разполагаемия доход на домакинствата. През първото тримесечие на 2014 г. се увеличи и приносът на правителственото потребление за растежа на БВП.

Поради тенденцията към по-слабо изпълнение на данъчните приходи и реализирането на по-високи разходи за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК е очевидно, че постигането на заложения дефицит по КФП в размер на 1,8% от БВП за 2014 г. е малко вероятно. През втората половина на годината БНБ очаква намаление на приноса на правителственото потребление за растежа на БВП.

Отслабване на дефлационния натиск

През първата половина на 2014 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остана на годишна база с отрицателна динамика, като се наблюдаваше засилване в темпа му на спад до -1,8% (-0,9% в края на 2013 г.). През периода януари-юни 2014 г. продължи тенденцията от втората половина на предходната година към разпространение на дефлацията върху все повече групи стоки и услуги, включени в потребителската кошница. Определящо значение за задълбочаването на дефлацията имаше поевтиняването на транспортните горива, храните и услугите, което бе резултат главно от понижението на международните цени и проявлението на специфични фактори, свързани с някои групи услуги, пишат от БНБ в своя анализ.

Свиването на отрицателния принос на административно определяните цени от март ограничи темпа на спад на общия индекс на потребителските цени. Тенденцията към понижение на базисната инфлация, формирана през 2013 г., продължи и през 2014 г., като към юни тя беше отрицателна и се определяше главно от понижение на инфлацията при услугите и в по-малка степен от ускоряването на годишния спад на цените на нехранителните стоки (без горивата).

От централната банка очакват през третото и четвъртото тримесечие на 2014 г. инфлацията да остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно се забавят. Затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на контролираните цени в съчетание с постепенно преустановяване понижението на цените на хранителните продукти и намаление на отрицателния принос на базисната инфлация през втората половина на 2014 г. Основните рискове пред прогнозираната обща динамика на инфлацията през второто полугодие на 2014 г. са свързани с динамиката на международните цени на храните и петрола.