Ръст на общинския дълг отчете Сметната палата

В 43 общини в България през 2014 г. размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50% спрямо предходната година, като в 35 от тях увеличението на дълга е с над 100%. При 12 общини увеличението е с над 500 на сто - Камено, Карнобат, Суворово, Роман, Асеновград, Раковски, Родопи, Сопот, Две могили, Костинброд, Маджарово и Тунджа. Значителното нарастване на общинския дълг в тези общини е предпоставка за влошаване на финансовото им състояние в средносрочен аспект. Това показват резултатите от одит на Сметната палата за управлението на общинския дълг и гарантирания от общините дълг и използването на дългови инструменти за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

Общо през 2014 г. общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини, като през годината е поет дълг от 171 общини - в т.ч. 108 общини с поет договорен и активен дълг (дългосрочен дълг) и 63 общини с поет договорен и приключен дълг (краткосрочен дълг). Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дълг спрямо предходната година.

Към края на 2014 г. 82 общини нямат общински дълг, констатират още от Сметната палата.

Одиторите са установили още, че съотношението между плащанията по общинския дълг и собствените приходи за периода 2015-2017 г. е по-голямо от 30 на сто при 56 общини, което е близо една трета от всички общини, управляващи дълг през одитирания период. Отчитането на стойности на съотношението по-големи от 30 на сто е предпоставка за  формиране на дефицит на общинския бюджет за съответната година и необходимост от привличане на допълнителни средства от общината, под формата на бюджетна субсидия или рефинансиране на общински дълг, уточняват от Сметната палата.

За тригодишния период 2015-2017 г. общо при 14 общини съотношението надхвърля 100%, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини. За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези населени места ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година. Друга възможност са преговори с кредиторите за преструктуриране на амортизационните схеми с цел разсрочване плащанията по дълга за по-дълъг период.

Статистиката по години: 

През 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто, като от тях:

-  за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;
- за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200 на сто.

През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини - Айтос и Гулянци, това съотношение е над 200 на сто.

През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община – Дряново, то е 138 на сто.

При над 30% от случаите причините за нарушеното съотношение между плащанията по общинския дълг и собствените приходи са:

-взети решения от общински съвети и кметове на общини,  несъответстващи на законовите изисквания;
-неправилно планиране на приходите по бюджета и реализирана ниска събираемост на приходите; значителен размер на просрочените вземания и задължения за минали периоди;

-затруднено финансово състояние на общини и неефективни контролни дейности в отделните общини.

При управлението на общинския дълг е установено, че в 13 общини не са спазени законовите изисквания и годишният размер на плащанията по общинския им дълг надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените им приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Годишният размер на плащанията по общинския дълг от тези общини е в съществено несъответствие с действащата правна рамка - надвишаването на лимита е в границите от 17 на сто до 79 сто. Министърът на финансите е поискал за тези общини извършване на финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция, се посочва още в доклада на Сметната палата.

Кметовете на 47 общини не са спазили законовите изисквания и не са изпратили решението на общинския съвет заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг за 2014 г. на министъра на финансите или са го изпратили след законовия срок. От тях в четири случая отчетите не са изпратени, тъй като не са приети от общинските съвети.