Доклад на МФ: Парите от ЕС по-скоро помагат на икономиката

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор, т.е. инвестициите. Към края на 2019 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано, ако нямаше европейски фондове, с 20,4%.

Ценовото равнище в страната претърпява слабо увеличение (1,7% за периода 2014–2019 г. спрямо базисния сценарий) поради вливането в икономиката на средствата от ЕС. Това е обяснимо на фона на все още набиращото скорост усвояване и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката. Увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и нефакторни услуги.

мф1

Симулациите на МФ потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса (10,8% спрямо базисния сценарий). Това от една страна е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга - произтича от нарасналото производство. Икономиката се характеризира с висока пределна склонност към внос, произтичаща както от ниската й суровинна обезпеченост, така и от стремежа за повишаване на производствената ефективност посредством внос на по-производителни и суровинноспестяващи оборудване и технологии.

Същевременно износът на стоки и нефакторни услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2019 г. е 0,7%. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на ЕСИФ към увеличението на износа на страната. Това ще е в резултат както от по-голямото производство, така и от подобряването на конкурентните позиции на местните производители заради по-високата производителност на труда и ефективност на производствения процес.

Пазар на труда

В резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през разглеждания период, се наблюдава положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. Към настоящия момент това се дължи основно на преки ефекти от вливането на средствата в икономиката (откриване на работни места). В средносрочен и дългосрочен план се очаква да се проявят също така и косвени ефекти (намирайки изражение в повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло). Последните се проявяват и в допълнително увеличаване на производителността на труда. Същевременно по високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към края на 2019 г. достига 5,2%.

Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 10,3% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 4,7 пр.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове. Следва да се има предвид, че голяма част от реализираните през периода мерки се отразяват директно върху увеличение на заетостта, като техният ефект в краткосрочен план е по-голям, отчитат от МФ.

За разлика от наблюдаваните предимно преки ефекти върху заетостта, работната сила и безработицата, очакваното позитивно влияние върху производителността на труда е предимно косвено. Повишаването на качествените характеристики на човешкия капитал ще рефлектира в средносрочен план в повишаване на общата факторна производителност и дълготрайно нарастване на производителността на труда в икономиката, става ясно от доклада.