Как Германия може да погуби еврото

„Кажете ми как свършва всичко това“, беше въпросът на генерал Дейвид Петреъс за войната в Ирак. Европейските лидери си задават същия въпрос, докато наблюдават кризата в еврозоната, пише Гидеон Рахман, анализатор на Financial Times в коментар за изданието.

След като се провалиха в опита да създадат буферна зона около Гърция, европейците се надяват да спрат пожара на кризата в Ирландия. Но дори сега, когато спасителният пакет за Ирландия е почти приет, облигационните пазари гледат с нездрав интерес към Португалия.

След Португалия ще последва Испания. И ако наистина голяма икономика като Испания изпита нужда от финансова помощ, бъдещето на еврото ще бъде поставено на карта.

Затова въпросът „как ще свърши всичко това“ е очевиден и спешен, но също така и дяволски труден. Все едно гледате триизмерна игра на шах, в която финансовите, икономическите и политическите аспекти зависят един от друг в сложна плетеница.

Най-доброто ми предположение, е че единната европейска валута наистина ще се разпадне и че екзекуторът на еврото ще бъде Германия – най-силната икономика в Европейския съюз (ЕС).

Не са изолирани обвиненията на много европейски анализатори, че последният епизод от еврокризата е предизвикан от липсата на гъвкавост в германската политика.

Но германците имат много причини да бъдат сърдити за начина, по който единната европейска валута се развива. Тяхната страна премина през трудно десетилетие на изкуствено задържани ниски заплати и съкращения на федералните разходи. Много гласоподаватели са възмутени от опасността, че събраните от тях данъци може да бъдат използвани за финансиране на по-ранното пенсиониране на гърците или за компенсиране на супер ниския корпоративен данък в Ирландия.

На германците също така беше обещано, че еврото ще бъде стабилно като германската марка и че няма да има клаузи, предполагащи, че по-богатите страни в Европа трябва да спасяват по-бедните. И двете обещания съвсем скоро могат да бъдат нарушени. Това, от друга страна, увеличава риска германският конституционен съд да обяви участието на федералното правителство в европейската схема за финансова подкрепа за незаконно.

Страхът на германското правителство от собствения си конституционен съд сам по себе си наля допълнително масло в огъня. Тази година германците бяха обвинени за това, че са действали твърде бавно, за да организират спасителната операция за Гърция. Въпреки това привидната ленивост беше обоснована от страха, че евентуални прибързани действия биха нарушили европейските договори.

Непосредствената причина за кризата в Ирландия беше изказване на германския канцлер Ангела Меркел от преди месец, когато тя заяви, че при бъдещи кризи в еврозоната частните инвеститори в облигации трябва да поемат по-голяма част от загубите и че за това са необходими промени в европейския договор. Тази забележка беше направена под натиска на германския конституционен съд.

Действията на Германия изостриха политическия и правен натиск върху страните, нуждаещи се от финансова помощ. В Гърция станахме свидетели на масови бунтове, като високопоставен правителствен представител в Атина дори направи алюзия с окупацията на страната от нацистите през 40-те години на миналия век. В Ирландия също се коментира заплахата за националния суверенитет и в понеделник тази теза беше застъпена дори от представители на правителството.

Възможно е подемът на националистически и анти-капиталистически партии, като ирландската Шин Фейн да накара страните, получаващи финансова помощ, да решат да проверят дали животът без единната европейска валута няма да е по-лесен. Страни като Гърция и Португалия може да бъдат много по-конкурентоспособни, ако имаха възможност да девалвират валутите си.

Напускането на еврозоната обаче може да се приеме за национално унижение. Също така не съществува контролиран механизъм за напускане на еврозоната, а всички явни приготовления за подобно действие биха предизвикали банкова паника и масово изтегляне на депозити.

Така че ако еврото ще се разпадне, страната, която най-вероятно ще поиска развода, ще е Германия. Германците няма да прибегнат до тази стъпка бързо или лесно. Подкрепата за европейската интеграция беше основен мотив на германската външна политика в продължение на близо половин век

Но ако германците се убедят, че нищо не може да бъде направено за европейските им партньори – и поради тази причина експериментът с единната европейска валута е неуспешен – те може да решат да напуснат еврозоната. Рахман предлага два сценария, как може да се случи това:

Първият предполага вълна от финансови кризи в цялата еврозона, която ще засегне и големи страни и постепенно ще стопи доверието на германските данъкоплатци, че „заемите“, които ЕС предлага на по-слабите си членове, изобщо някога ще бъдат върнати.

Вторият възможен и доста вероятен сценарий е промените в договора за ЕС - за които настоява германското правителство, за да удовлетвори искането на германския конституционен съд - да не бъдат ратифицирани от някоя от останалите 26 страни от ЕС.

В този момент германците могат да вдигнат ръце и да кажат: „Дадохме най-доброто от себе си, но другите не желаят да направят това което е необходимо, за да се спасят“. Тогава Германия може да се чувства освободена от историческото си задължение да „изгражда Европа“.