Негативният ефект от по-строгите капиталови изисквания към банките ще е минимален

Според глобалните регулатори негативният ефект от прилагането на новите по-строги изисквания за капиталова адекватност на банките ще е минимален - едва една десета от прогнозираното от банковия сектор забавяне на глобалната икономика, съобщава Financial Times. 

В доклад за ефекта от прилагането на правилата за капиталова адекватност на банките, известни като Базел III, публикуван късно в понеделник, Бордът за финансова стабилност (FSB) и Базелският комитет за банков надзор (BCBS) - двата международни регулатора в сектора - посочват, че реформите ще забавят глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) с едва 0,34% или 0,04 процентни пункта на година за 8-годишния период, през който правилата ще бъдат наложени.

Според наскоро публикувано изследване на Института за международни финанси (IIF), който представлява повечето световни банки, до 2015 г. новите правила ще понижат глобалния БВП с 3,2% и ще станата причина за създаването на 7,5 млн. по-малко работни места.

В опит да запазят печалбите си, докато набират необходимите им според новите правила допълнителни 1,3 трлн. долара, банките ще трябва да повишат лихвите си с 3,5 процентни пункта, прогнозираха от IIF.

Част от разминаването между вижданията на IIF и надзорните органи произтича от убедеността на банките, че ще бъдат принудени, както от местните регулатори, така и от самия пазар, да повишат капиталовата си адекватност доста преди изтичането на формалния краен срок през 2019 г.

Икономическият ефект от прилагането на правилата Базел III, както и някои други регулаторни реформи, е особено чувствителна тема на фона на дълговата криза в еврозоната и нарастващите очаквания, че западният свят е на прага на продължителна стагнация.

Прилагането на Базел III ще прибави 0,31 процентни пункта към лихвите на банките, се казва в доклада на FSB и Базелския комитет.

Според доклада на регулаторите цялостният икономически ефект от новите правила ще е положителен. Базел III изисква всички банки да поддържат капитал от първи ред (Tier 1) в размер на минимум 7% от рисково претеглените активи, с които разполагат. Капиталовата адекватност на глобалните системно важни банки известни като (G-SIBs) трябва да е с до 2,5 процентни пункта по-висока от минималната.

Положителният ефект за глобалния растеж ще достигне 2,5 процентни пункта на година - в пъти повече от цената на реформите, измерена във временно забавяне на световната икономика, се посочва в доклада на регулаторите. Заключенията са обосновани с понижения риск от скъпи банкови фалити.