Цялостният ефект от новите глобални капиталови изисквания за банките, обявени в края на миналата седмица, вероятно ще е с 30% по-тежък, отколкото предполага номиналното процентно увеличение на отношението за капиталова адекватност, твърдят банкери и регулатори, запознати с материята, пише Financial Times.
Правилата, приети от Базелския комитет за банков надзор, стесняват дефиницията за това кои активи на банките могат да се приемат за капитал от първи ред (tier 1). В неделя Комитетът нареди на банките да повишат минималното отношение на капитала от първи ред към рисково претеглените си активи от 2% на 7% до 2019 г. или да приемат ограничения при плащането на бонуси. Така банките са принудени да увеличат нискорисковия си капитал повече от три пъти като застраховка срещу потенциални загуби.
Банките ще трябва да извадят от основния си капитал също и активи като стойността на търговската репутация на компанията (goodwill), някои данъчни кредити и миноритарни инвестиции от основния капитал и неразпределената печалба. Целта е отношението за капиталова адекватност наистина да отразява наличния капитал, в случай че е необходимо да се абсорбират загуби по време на криза.
Според данните, предоставени на Комитета, реалният ефект от промяната за много банки ще е равносилен на увеличаване на минималните капиталови изисквания от 2% на 10%.
Новата дефиниция за капитал от първи ред ще свие основния капитал на много банки с между 30% и 40% твърдят запознати, въпреки че според първоначалните очаквания се предполагаше понижението да е в рамките на 10% - 15%. Разликата произтича от това, че много банки не предоставят детайлна информация, ключова при изчисляването на общия ефект от новите регулации.
Повечето големи банки могат да посрещнат повишаване на отношението за капиталова адекватност до 8% сравнително лесно, но ефективно увеличение от 10% ще затрудни някои институции. „Всичко това определено е върхът на айсберга. Ефектът ще варира чувствително от страна до страна и от банка до банка“, казва Боб Пен, адвокат от Allen & Overy.


Времето във Варна на 28 септември 2026
Честваме паметта на свети пророк Варух и на преподобния Харитон Изповедник
Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Skoda оставя малките електромобили на VW и Cupra, но запазва Fabia с ДВГ
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Започва мисия на МВФ у нас, ще продължи до 2 октомври
Утре изтича срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина
Мания: Силвестър Сталоун развил булимия по време на снимките на филмите „Роки“
Над Източна България облачността ще се увеличи, ще вали дъжд
Персонализирано ценообразуване: Защо плащаме различни цени за едно и също нещо?
преди 16 години а вчера имаше статия, пак от FT, в която пишеше: "Според него банковият сектор непременно ще реагира на новите регулации така, сякаш тяхната строгост ще преобърне световната икономика. Истината всъщност е, че отнемането на стимулите за безотговорно поведение в банковия сектор ще се отрази неблагоприятно не на обществото, а на самите банки." / http://***.investor.bg/news/article/105563/91.html /Доста бързо реагират :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар