Цялостният ефект от новите глобални капиталови изисквания за банките, обявени в края на миналата седмица, вероятно ще е с 30% по-тежък, отколкото предполага номиналното процентно увеличение на отношението за капиталова адекватност, твърдят банкери и регулатори, запознати с материята, пише Financial Times.
Правилата, приети от Базелския комитет за банков надзор, стесняват дефиницията за това кои активи на банките могат да се приемат за капитал от първи ред (tier 1). В неделя Комитетът нареди на банките да повишат минималното отношение на капитала от първи ред към рисково претеглените си активи от 2% на 7% до 2019 г. или да приемат ограничения при плащането на бонуси. Така банките са принудени да увеличат нискорисковия си капитал повече от три пъти като застраховка срещу потенциални загуби.
Банките ще трябва да извадят от основния си капитал също и активи като стойността на търговската репутация на компанията (goodwill), някои данъчни кредити и миноритарни инвестиции от основния капитал и неразпределената печалба. Целта е отношението за капиталова адекватност наистина да отразява наличния капитал, в случай че е необходимо да се абсорбират загуби по време на криза.
Според данните, предоставени на Комитета, реалният ефект от промяната за много банки ще е равносилен на увеличаване на минималните капиталови изисквания от 2% на 10%.
Новата дефиниция за капитал от първи ред ще свие основния капитал на много банки с между 30% и 40% твърдят запознати, въпреки че според първоначалните очаквания се предполагаше понижението да е в рамките на 10% - 15%. Разликата произтича от това, че много банки не предоставят детайлна информация, ключова при изчисляването на общия ефект от новите регулации.
Повечето големи банки могат да посрещнат повишаване на отношението за капиталова адекватност до 8% сравнително лесно, но ефективно увеличение от 10% ще затрудни някои институции. „Всичко това определено е върхът на айсберга. Ефектът ще варира чувствително от страна до страна и от банка до банка“, казва Боб Пен, адвокат от Allen & Overy.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
преди 15 години а вчера имаше статия, пак от FT, в която пишеше: "Според него банковият сектор непременно ще реагира на новите регулации така, сякаш тяхната строгост ще преобърне световната икономика. Истината всъщност е, че отнемането на стимулите за безотговорно поведение в банковия сектор ще се отрази неблагоприятно не на обществото, а на самите банки." / http://***.investor.bg/news/article/105563/91.html /Доста бързо реагират :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар