Цялостният ефект от новите глобални капиталови изисквания за банките, обявени в края на миналата седмица, вероятно ще е с 30% по-тежък, отколкото предполага номиналното процентно увеличение на отношението за капиталова адекватност, твърдят банкери и регулатори, запознати с материята, пише Financial Times.
Правилата, приети от Базелския комитет за банков надзор, стесняват дефиницията за това кои активи на банките могат да се приемат за капитал от първи ред (tier 1). В неделя Комитетът нареди на банките да повишат минималното отношение на капитала от първи ред към рисково претеглените си активи от 2% на 7% до 2019 г. или да приемат ограничения при плащането на бонуси. Така банките са принудени да увеличат нискорисковия си капитал повече от три пъти като застраховка срещу потенциални загуби.
Банките ще трябва да извадят от основния си капитал също и активи като стойността на търговската репутация на компанията (goodwill), някои данъчни кредити и миноритарни инвестиции от основния капитал и неразпределената печалба. Целта е отношението за капиталова адекватност наистина да отразява наличния капитал, в случай че е необходимо да се абсорбират загуби по време на криза.
Според данните, предоставени на Комитета, реалният ефект от промяната за много банки ще е равносилен на увеличаване на минималните капиталови изисквания от 2% на 10%.
Новата дефиниция за капитал от първи ред ще свие основния капитал на много банки с между 30% и 40% твърдят запознати, въпреки че според първоначалните очаквания се предполагаше понижението да е в рамките на 10% - 15%. Разликата произтича от това, че много банки не предоставят детайлна информация, ключова при изчисляването на общия ефект от новите регулации.
Повечето големи банки могат да посрещнат повишаване на отношението за капиталова адекватност до 8% сравнително лесно, но ефективно увеличение от 10% ще затрудни някои институции. „Всичко това определено е върхът на айсберга. Ефектът ще варира чувствително от страна до страна и от банка до банка“, казва Боб Пен, адвокат от Allen & Overy.


Иновация: GPS ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Съдят трима за кражба на медни проводници
МЗ: Последните 300 000 дози противогрипни ваксини тръгнаха към личните лекари
Какво показва цветът на антифриза?
Спипаха само един дрогиран шофьор за последните 24 часа, 7 обаче отказаха тестване
Въглищата - неочакваният източник на стратегически суровини за България
К. Фезелов: Основният проблем на Европа е суровинен, не индустриален и финансов
Преговорите на COP31 разкриват катастрофалния свят без американско лидерство
Макенти: Европа трябва да участва във всякакви преговори за Украйна
Макенти: Всеки трябва да участва в защитата на Украйна
Камион без кабина събра 51 млн долара инвестиции
Opel Sintra: Американският ван, който се провали в Европа
Дилър поиска да смени двигател на Toyota, механик реши проблема за секунди
Никола Цолов ще бъде резерва във Формула 1
Колите на Mercedes-Benz сами ще потеглят на зелено
Пророчество на 66 години: идва ли краят на света днес - петък 13-и?
Борисов атакува кабинета "Радев"
Данък "свръхпечалба" ще вдигне цените за потребителите
преди 16 години а вчера имаше статия, пак от FT, в която пишеше: "Според него банковият сектор непременно ще реагира на новите регулации така, сякаш тяхната строгост ще преобърне световната икономика. Истината всъщност е, че отнемането на стимулите за безотговорно поведение в банковия сектор ще се отрази неблагоприятно не на обществото, а на самите банки." / http://***.investor.bg/news/article/105563/91.html /Доста бързо реагират :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар