Защо Европа все пак ще трябва да изчака Меркел

Ако говорим за еврото, криза не е точната дума, тъй като повратен момент за единната европейска валута изглежда никога няма да бъде достигнат.

Състоянието на еврото по-скоро може да се определи като хронична болест, която нито е достатъчно остра, за да убие пациента, нито пък може лесно да бъде излекувана. Това ще е реалността и през 2013 г.  - еврото ще оцелее, но няма да възстанови пълния си блясък, пише Джон Пийт, анализатор на The Economist, в коментар за изданието.

Тази прогноза е подкрепена с 3 аргумента.

Първо, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обещава, че неговата институция ще се намеси, доколкото е необходимо, за да предотврати дезинтеграцията на еврото. ЕЦБ обаче се застрахова, че ако се наложи да спасява определени страни, то европейските лидери трябва да предприемат по-сериозни стъпки към създаването на банков, фискален и политически съюз, който вероятно ще включва единна система за застраховане на депозитите и механизъм за споделяне на дълговете. Това е вторият фактор, който обяснява защо здравословното състояние на еврото ще остане крехко. Въпреки че лидерите на еврозоната отбелязват известен напредък в тази посока, техните стъпки остават половинчати, преди всичко по политически причини.

Създаването на банков и фискален съюз, включително единна застрахователна система за депозитите и механизъм за споделяне на дълговете, крие два нежелани ефекта – страните кредитори ще финансират длъжниците, докато всички в еврозоната ще трябва да се разделят със значителна част от суверенитета си.

Германците, финландците, холандците, както и други са враждебно настроени към идеята да финансират фискално безотговорните си партньори от Южна Европа, докато французите и вероятно испанците няма да са съгласни с втория проблем – загубата на суверенитет.

Ето защо прогресът в тази насока през 2013 г. ще се забави. Спасените банки може да преминат към единната европейска система за банков надзор още в началото на годината, а големите банки до лятото. Съпротивата на Германия обаче ще отложи решението за малките банки до 2014 г.

Така стигаме до третата причина за мудния прогрес в намирането на решение на европейските проблеми – предстоящите в определени европейски страни избори. Италия трябва да проведе парламентарни избори до май, тъй като от ноември 2011 г. страната се управлява от служебното правителство на Марио Монти.