Ще бъде ли 2014 г. толкова спокойна за еврозоната, колкото бе 2013 г.?

Исторически базираният в Карлсруе съд не отхвърля категорично всяка мярка за борба с кризата, макар че даде по-големи пълномощия за надзор на германския Бундестаг.

В противен случай облигационният пазар още веднъж ще окаже сериозен натиск върху по-слабите членки на еврозоната, тласкайки я обратно към кризата.

Усилията за реформи

ЕЦБ постоянно повтаря, че печели време на държавите да поставят в ред икономиките си чрез намаляване на дълговете и осъществяването на реформите, необходими за просперитет през 21 век.

Основните тревоги са свързани с Италия, която стагнира от десетилетие и има коалиционно правителство, което може би няма единството да реагира, и Франция, която се колебае на ръба на нова рецесия.

„Франция остава единствената водеща европейска икономика, която е изправена пред сериозни проблеми и все още не е направила мнoго за да ги реши“, смятат от Berenberg Bank.

Президентът Оланд използва Новогодишното си обръщение, за да обещае на фирмите по ниски данъци върху труда, ако наемат повече служители. При ниската му популярност обаче едва ли е възможна радикална промяна.

Умората от мерките за икономии е най-силна в Гърция – страната, която запали дълговата криза. Нейното правителство отказва да осъществи повече съкращения и ще се нуждае от някаква форма на дългово облекчение, за да постави финансите си в ред във време, в което парламентарното му мнозинство се е свило до само трима депутати, а анти-европейската партия СИРИЗА печели популярност.

Дефлацията

Ако дефлацията набере сила, което далече не е сигурно, това би било най-голямата заплаха от всички, която може да доведе до изгубено десетилетие в японски стил и ще направи държавните дългове още по-трудни за изплащане.

Забавянето на инфлацията в еврозоната до само 0,7% накара ЕЦБ да намали лихвите през ноември, но много от централните банки във валутния съюз са дълбоко против печатането на пари, което в крайна сметка вдъхна живот на японската икономика.

„Трябва да се погрижим инфлацията да не пада под 1% и така да се свлечем в опасната зона“, заяви миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги.

Дори и без дефлация всяко забавяне в свиването на дълговете и провеждането на структурни реформи може да изисква допълнителни действия от ЕЦБ.

Историята на кризата в еврозоната показва, че макар политиците да губят усещането си за спешност, когато натискът отслабне, те отново натискат педала, когато напрежението се завърне, и го правят точно навреме.

„2014 г. ще бъде по-предизвикателна и опасна за финасновите пазари на еврозоната, отолкото изненадващо спокойната 2013 г.“, предвижда Ръсел Джоунс, икономист от Llewellyn Consulting в Лондон. „Прогнозите за разпадане на еврозоната обаче се оказаха далеч от релността.“