Ханс-Вернер Зин: Дългови облекчения ще възстановят растежа в еврозоната

Задлъжнелите държави членки от южната част на еврозоната трябва трябва да получат дългови облекчения, за да се възстанови на икономическият растеж, а разходите трябва да поемат кредиторите. Това мнение изрази президентът на германския институт за икономически изследвания Ifo Ханс-Вернер Зин, цитиран от WBPOnline.

„Домакинствата и компаниите от страните в еврозоната са свръхзадлъжени, банките са свръхзадлъжнели, държавите са свръхзадлъжени, националните централните банки също са свръхзадлъжени“, заяви Зин. „Не е приятно, когато кредиторът разбере, че няма да си получи обратно парите си. Но колкото по-рано прозре истината, толкова по-добре.“

Зин посочи, че Азиатската финансова криза, започнала през 1997 г., е била разрешена по-скоро чрез опрощаване на дългове, а не чрез източване на парите на данъкоплатците. Според него тази криза е добър модел за европейските политици. На фона на дълговете, намиращи се на „почти непоносими“ нива, „трябва да проведем обсъждане относно дълга в Европа с цел частично облекчаване на дълга на южните страни“.

„Това трябва да бъде договорено съвместно, тъй като замесва няколко държави“, сподели Зин. По този начин икономистът заема критична позиция по предоставените спасителни заеми за южните страни членки на валутния съюз, гъвкавата парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и решението еврозоната да бъде компактна.

Освен това президентът на Ifo отбеляза, че разговорите за дефлация в еврозоната са неуместни, имайки предвид факта, че южните държави членки не са успели да намалят разходите и цените.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги непрекъснато повтаря, че централните банкери са склонни да изкупуват дълг от секюритизирани заеми до правителствени облигации, за да стимулира инфлацията. Премахването на токсичните кредити от счетоводните баланси на европейските банки ще подготви кредиторите за стрес тестовете, които ЕЦБ ще провежда до края на октомври.

Но мандатът на финансовата институция не включва пренасочването на инвестиции към определени сектори на икономиката, където те така или иначе не биха отишли, коментира Зин.

„Проблемът за възможни дефлационни опасности се използва, за да бъде подготвена програма за количествени улеснения, която да служи не само в битката с дефлацията, но също така и за спасяването на банки“, каза икономистът. „Но това повдига въпроса дали на ЕЦБ е разрешено да прави това или дали изобщо трябва да го прави.“