Трудното глобално оттегляне на европейските банки

Швейцарската банка Credit Suisse планира да привлече свеж капитал за 6 млрд. швейц. франка докато в същото време намалява сумата, заделена за търговия с ценни книжа. Deutsche Bank разделя отдела си за инвестиционно банкиране на две части и иска да го съкрати. Очакваният изпълнителен директор на Barclays, Джес Стейли, вероятно ще ограничи дейността на инвестиционното банкиране извън Обединеното кралство и САЩ. Не е нужно да си гений, за да забележиш обща тенденцията сред европейските инвестиционни банки: оттегляне, коментира Джон Гапър за Financial Times.

През април Гапър писа, че Европа се нуждае от поне една инвестиционна банка, която да поведе състезанието с американските гиганти като Goldman Sachs и JPMorgan Chase. Малко след това Аншу Джаин подаде оставка като съизпълнителен главен директор на Deutsche Bank и банките в Европа се насочиха в обратна посока. UBS, която повиши рентабилността си, след като намали търговията си с облигации през 2012 г., се оказва новият модел.

Човек може лесно да разбере гледната им точка. Изключително трудно е да навлезеш на Wall Street, като дори Goldman изпитва трудности с търговията с ценни книжа, основният генератор на приходи по време на бума преди 2008 г. Още по-трудно е за европейските банки като Deutsche да постигнат прилична печалба, когато подобни дейности са ударени от изискванията за по-висок капитал и ликвидност. Акционерите вече не са склонни да толерират игрите им.

Глобалното инвестиционно банкиране е скъп бизнес, който включва плащане на високи заплати на много служители, които да правят най-различни неща – от консултиране на компании през емитиране на акции и облигации до търговия с валута и ценни метали, като на много места това се случва едновременно. Когато повечето от тези дейности постигат добри резултати, те подкрепят останалите. Когато обаче те са твърде малко, резултатите са болезнени.

Но, както Наполеон осъзнава при завръщането си от Москва през 1812 г., оттеглянето може да бъде поне толкова трудно и рисково, колкото и напредъкът. На теория е логично онези части от инвестиционното банкиране, които не постигат висока възвращаемост, да бъдат захвърлени, а останалите да бъдат запазени. На практика обаче това не е толкова просто. Ако беше така, европейските банки нямаше да се разширят толкова много на първо време.

Първата трудност при оттеглянето е, че трябва да имаш нещо по-добро, към което да се насочиш. UBS направи очевидното преди три години, тъй като освен че подразделението ѝ за фиксиран доход бе изправено пред регулаторен натиск, то едва изкарваше печалба. Междувременно банката притежаваше едно от най-добрите частни банкирания и отдел за управление на благосъстоянието. Какъв друг избор имаше?

Credit Suisse е изправена пред подобен избор, макар че той не е толкова очевиден като този на UBS, тъй като подразделението ѝ за управление на благосъстоянието е по-малко и оперира бившата First Boston на Wall Street. Тиджане Тиам, новият главен изпълнителен директор, решително насочи банката в посоката на UBS. Подобно на Suisse, Barclays има добро инвестиционно банкиране в САЩ и Обединеното кралство, както и силно банкиране на дребно на Острова, въпреки че е изправена пред проблеми с обособяването на капитал там.